Актобенска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Ted Masters (беседа | приноси) стандартизиране °C редактирано с AWB |
||
Ред 15:
}}
'''Актобенска област''' ({{lang|kk|Ақтөбе облысы}}; {{lang|ru|Актюбинская область}}) е една от 14-те области на [[Казахстан]]. Площ 300 629
== Историческа справка ==
Ред 21:
== Географска характеристика ==
Актобенска област се намира в западната част на [[Казахстан]]. На север граничи с [[Оренбургска област]] на [[Русия]], на юг – с [[Каракалпакстан|Република Каракалпакстан]] на [[Узбекистан]], на изток – с [[Костанайска област|Костанайска]] и [[Карагандинска област]], на югоизток – с [[Къзълординска област]], на югозапад – с [[Мангистауска област]] и на запад – с [[Атърауска област|Атърауска]] и [[Западноказахстанска област]]. На юг има малък излаз на пресъхващото [[Аралско море]]. В тези си граници заема площ от 300 629
Актобенска област е разположена между [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]] на запад, платото [[Устюрт]] на юг, [[Туранска низина|Туранската низина]] на югоизток и южните разклонения на [[Урал (планина)|Урал]] на север. Преобладаващата част от територията на областта е равнинна (височина 100 – 200 m), силно разчленена от долините на реките. В средната част се простира ниската планина [[Мугоджари]] с връх '''Болшой Боктъбай 657 m''' ({{coord|48|28|10|N|58|29|18|E}}), най-високата точка на областта. Западната част на областта е заета от Подуралското плато, преминаващо на югозапад в [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]]. Югоизточната част е заета от големи пясъчни масиви – [[Приаралски Каракум]], Големи и Малки Барсуки, а на североизток навлизат западните части на [[Тургайско плато|Тургайското плато]], силно набраздено от дълбоки оврази и суходолия.<ref name="bse"/>
Климатът е рязко континентален, засушлив, с горещо и сухо лято и студена зима. През лятото често явление са суховеите и праховите бури, а през зимата – виелиците. Средна юлска температура от 22,5 °
Цялата територия на Актобенска област принадлежи към вътрешни безотточни басейни: [[Каспийско море]], [[Аралско море]] и по-малки безотточни езера. Най-големите реки в областта са: [[Емба]], левите притоци на [[Урал (река)|Урал]] – [[Ор]], [[Илек]] и др. и реки, завършващи във временни или постоянни безотточни езера, или губещи се пустинните пясъци – [[Иргиз]], [[Уил]], [[Тургай (река)|Тургай]], [[Сагъз]] и др. Повечето от реките са маловодни, през лятото напълно пресъхват или остават отделни изолирани участъци с вода. Има над 150 предимно малки солени езера, като много от тях през лятото пресъхват и се превръщат в солончаци ([[Шалкартениз]] и др.) Маловодните реки и солените езера не са пригодни за стопански цели и във връзка с това широко се използват пресните подземни води.<ref name="bse"/>
| |||