Горнобадахшанска автономна област: Разлика между версии

'''Горнобадахшанската автономна област''' ({{lang|tg|Вилояти Мухтори Кӯҳистони Бадахшон}}; {{lang|ru|Горно-Бадахшанская автономная область}} – Планинско-бадахшанска автономна област), или '''Горни (Планински) Бадахшан''' (''Кӯҳистони Бадахшон''), e автономна област (''[[вилает|вилояти мухтори]]'') и е една от 5-те административно-териториални единици на [[Таджикистан]]. Площ 64 125  km² (най-голяма по площ в Таджикистан, 45,33% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 216 900 души (най-малка по население в Таджикистан, 2,48% от нейното население). Административен център град [[Хорог]]. Разстояние от [[Душанбе]] до Хорог 527  km.

Горнобадахшанската автономна област заема източната част на [[Таджикистан]]. На север граничат с [[Киргизстан]], на изток – с [[Китай]], на юг и запад – с [[Афганистан]], а на северозапад – с [[Хатлонска област]] и [[Райони на централно подчинение в Таджикистан|Районите с републиканско подчинение на Таджикистан]]. В тези си граници заемат площ от 64 125  km² (най-голяма по площ в [[Таджикистан]], 45,33% от нейната площ). Дължина от запад на изток 435  km, ширина от север на юг 300  km<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article011836.html «Большая Советская Энциклопедия» – Горно-Бадахшанская автономная область, т. 7, стр. 94]</ref>.

Горнобадахшанската автономна област е разположена в пределите на планината [[Памир]], като на границата с [[Райони на централно подчинение в Таджикистан|Районите с републиканско подчинение на Таджикистан]] в хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]] се издига първенецаът на планината '''връх [[Исмаил Самани (връх)|Исмаил Самани]] (Комунизъм) 7495 m)''', {{coord|38|56|37|N|72|00|57|E}}. Тук се намира и един от най-дългите (71  km) планински ледници в света [[Федченко (ледник)|Федченко]]. Територията на областта се дели на две части: западна (малка) и източна (голяма). Западната част освен, че е малка по площ е много по-ниска от източната и много по-разчленена. Дълбоките и тесни долини на десните притоци на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] я пресичат от запад на изток, а разделящите ги хребети се издигат на 3000 – 4000 m и повече над дъната на долините. Източната част представлява много висока и заравнена планинска земя с плоски долини и котловини, над които планинските хребети се издигат 1200 – 1800 m. Най-ниските места в западната част са около 1500 m н.в., а в източната – под 3600 m<ref name="bse"/>.

Климатът в западната част е умерено континентален. Средна януарска температура в [[Хорог]] -7,8 °СC, средна юлска 22,2 °СC, годишна сума на валежите 240  mm. В източната част е много по-студено и сухо. Средна януарска температура в село Мургаб -19,6 °СC, средна юлска 13 °СC, годишна сума на валежите 60 – 70  mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °СC) е 223 денонощия в Хорог и 140 денонощия в Мургаб<ref name="bse"/>.