Уикипедия

Джалалабадска област: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
стандартизиране °C редактирано с AWB
Ред 15:
}}
[[Файл:Tash Komur.jpg|мини|300px|Таш Комур, Джалалабадска област, изглед от Крокодиловата планина]]
'''Джалалабадска област''' ({{lang|ky|Жалал-Абад областы}}) е една от 7-те области на [[Киргизстан]]. Площ 33 700  km² (3-то място по големина в Киргизстан, 16,85% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 214 400 души (2-ро място по население в Киргизстан, 19,09% от нейното население). Административен център град [[Джалал Абад]]. Разстояние от [[Бишкек]] до Джалал Абад 568  km.
 
== Историческа справка ==
Ред 21:
 
== Географска характеристика ==
Джалалабадска област заема западната част на [[Киргизстан]]. На юг и запад граничи с [[Узбекистан]], на север – с [[Таласка област]], на североизток – с [[Чуйска област]], на изток – с [[Наринска област]] и на югоизток – с [[Ошка област]]. В тези си граници заема площ от 33 700  km² (3-то място по големина в Киргизстан, 16,85% от нейната площ). Дължина от запад на изток 380  km, ширина от север на юг 150  km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article086051.html «Большая Советская Энциклопедия» – Ошская область (Джалал-Абадская область), т. 19, стр. 54]</ref>
 
Територията на областта е разположена в пределите на [[Тяншан|Западен Тяншан]], като над 70% от площта ѝ е заета от планински хребети и е почти безлюдна. На север се издига хребета [[Таласки Алатау]] (4165 m), на североизток – [[Сусамиртау]] (4048 m), на югоизток – северните части на [[Фергански хребет|Ферганския хребет]] (4427 m), на запад, по границата с Узбекистан – [[Пскемски хребет|Пскемския хребет]] (4299 m), а източно и успоредно на него – [[Чаткалски хребет|Чаткалския хребет]] с максимална височина ('''4503 m''', {{coord|41|57|27|N|71|45|08|E}}), най-високата точка на областта. Южвите части на областта попадат в североизточната периферия на [[Ферганска котловина|Ферганската котловина]], като между нея и южните склонове на тяншанските хребети се простират т.н. „адири“ (ниски предпланински части), заети от обработваеми земи.<ref name="bse"/>
 
Климатът е рязко континентален, засушлив. На височина от 500 до 1000 – 1100 m средната януарска температура е -3 °СC, а средната юлска 24 – 27 °СC, годишна сума на валежите 500  mm, продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °СC) 210 – 215 денонощия. В пределите на тези височини се намират основните обработваеми и напоявани земи на областта. На височина 2000 – 3000 m средната юлска температура е 11 – 18 °СC, зимата е студена и продължителна, а годишната сума на валежите е 400 – 600  mm. Над 3000 m климатът е суров (средна юлска температура под 10 °СC), с много малко денонощия с температура над 0 °СC.<ref name="bse"/>
 
Всичките реки в областта принадлежат към водосборния басейн на река [[Сърдаря]]. От изток на запад, а след изтичането си от Токтогулското водохранилище през областта протича част от средното и цялото долно течение на река [[Нарин (река)|Нарин]] (дясна съставяща на [[Сърдаря]]) със своите многобройни къси и бурни притоци. На юг по границата с [[Андижанска област]] на [[Узбекистан]] преминава малък участък от река [[Карадаря]] (лява съставяща на [[Сърдаря]]), а в западната част на областта между [[Пскемски хребет|Пскемския]] и [[Чаткалски хребет|Чаткалския хребет]] – река [[Чаткал]] (лява съставяща на [[Чирчик (река)|Чирчик]], десен приток на [[Сърдаря]]).<ref name="bse"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Джалалабадска_област“.