Разлика между версии на „Кахетия“

стандартизиране °C редактирано с AWB
м (overlinking)
(стандартизиране °C редактирано с AWB)
}}
[[Файл:Alazani Valley (3).jpg|мини|250п|Изглед от Кахетия.]]
'''Кахетия''' ({{lang|ka|კახეთი}}) е една от 12-те историко-географски области (''мкхаре'', региони) на [[Грузия]]. Площ 11 310  km² (най-големият по територия регион в [[Грузия]], 16,25% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 314 700 души<ref name="оценка">{{cite web|url=http://www.geostat.ge/cms/site_images/_files/english/population/01%20-%20population%20by%20self-governed%20units.xlsx|title=Численность населения краёв и муниципалитетов Грузии на начало года в 1994 – 2018 гг.|publisher=[http://www.geostat.ge/index.php?action=page&p_id=473&lang=eng Национальная статистическая служба Грузии]|accessdate=29 октября 2018|archiveurl=https://web.archive.org/web/20180723003627/http://geostat.ge/cms/site_images/_files/english/population/01%20-%20population%20by%20self-governed%20units.xlsx|archivedate=2018-07-23|deadlink=yes}}{{ref-en}}</ref> (6-то място по население в [[Грузия]], 7,92% от нейното население). Административен център град [[Телави]]. Разстояние от [[Тбилиси]] до Телави 158  km.
 
== Историческа справка ==
 
== География ==
Кахетия е разположена в източната част на [[Грузия]]. На север граничи с руските републики [[Чечения]] и [[Дагестан]], на изток и юг – с [[Азербайджан]], на югозапад – с [[Долна Картли]] и на запад – с [[Вътрешна Картли]]. Дължина от северозапад на югоизток 175  km, ширина от север на юг 80  km. В тези си граници заема площ от 11 310  km² (най-големият по територия регион в Грузия, 16,25% от нейната площ).
 
През северната част на Кахетия от северозапад на югоизток на протежение от 115  km се простира Главния, или Вододелен хребет на [[Голям Кавказ]]. На юг от него, по границата с Вътрешна Картли се отделя меридионалния [[Кахетски хребет]]. Северно от Главния, или Вододелен хребет се отделят къси, но много по-високи и мощни хребети: Пирикитски, Снежен (връх '''Диклосмта 4285 m''', {{coord|42|29|32|N|45|46|51|E}}), издигаш се на границата с [[Русия]]). Почти по цялото протежение на областта от северозапад на югоизток се простира Циви-Гомборския хребет (1991 m, югоизточно продължение на [[Кахетски хребет|Кахетския хребет]]), който се явява естествена граница между Външна Кахетия (Гаре Кахети) и Вътрешна Кахетия (Шида Кахети). Вътрешна Кахетия включва в себе си [[Алазан-Авторанска равнина|Алазан-Авторанската (Картлийска) равнина]] с прилежащите към нея северни склонове на Циви-Гомборския хребет и южните склонове на Главния, или Вододелен хребет (височина до 3578 m) и протичащата по цялото ѝ протежение река [[Алазани]] (ляв приток на [[Кура]]). Външна Кахетия включва южните склонове на Циви-Гомборския хребет и [[Йорско плато|Йорското плато]] с долината на река [[Йори (река)|Йори]], също ляв приток на [[Кура]]. Най-югоизточната част на областта се заема от [[Ширакска степ|Ширакската степ]].
 
В по-голямата част от територията на Кахетия климатът е субтропичен. [[Алазан-Авторанска равнина|Алазан-Авторанската равнина]] има климат сходен с този на южните подножия на Италианските Алпи. Средна януарска температура около 1 °СC, средна юлска – 23 – 24 °СC. Количеството на валежите намалява от северозапад на югоизток, като в района на [[Ахмета]] тяхната годишна сума е над 900  mm, в района на [[Телави]] – 700  mm, а източно от [[Гурджаани]] – под 600  mm. Алазанската долина и северните склонове на Циви-Гомборския хребет са много благоприятни за отглеждане на лозя и именно тук е основният винарски център на Грузия. На [[Йорско плато|Йорското плато]] климатът е сух, степен, с умерено студена зима (около 0 °СC) и горещо лято (около 25 °СC). В [[Ширакска степ|Ширакската степ]] и други по-малки котловини в [[Йорско плато|Йорското плато]] зимата е още по-студена (около -3 °СC), а количеството на валежите е под 500  mm. В крайния югозапад на областта, в района на манастира Давид Гареджа климатът е полупустинен с годишна сума на валежите под 400  mm.
 
== Население ==