Киевска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
стандартизиране °C редактирано с AWB
Ред 15:
}}
[[Файл:Kiev (oblast) in Ukraine.svg|мини|265px|Киевска област]]
'''Киевска област''' ({{lang|uk|Київська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 28 121  km² (8-мо място по големина в Украйна, 4,66% от нейната площ, ''без площта на територията на град [[Киев]]''). Население на 1 януари 2015 г. 1 732 200 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> (9-то място по население в Украйна, 3,79% от нейното население, ''без населението на град Киев''). Административен център град Киев, който не влиза в състава на Киевска област.
 
== Историческа справка ==
Най-старият град в областта (без град [[Киев]]) е [[Переяслав]], който за първи път се споменава като такъв в летописните източници през 906 г. под името Переяслав (от 1943 г. [[Переяслав-Хмелницки]]). През 1796 г. за град е признато селището [[Василков (град)|Василков]], основано през 10-ти век. Деветнадесет града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1925 г. (град [[Била Церква]]) до 1988 г. (град [[Славутич]]). След разпадането на СССР и образуването на независима [[Украйна]] за градове са признати селищата [[Березан]] (1994 г.), [[Ржиштев]] (1995 г.) и [[Буча (град)|Буча]] (2007 г.). Киевска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и се явява една от първите 5 области в бившата Украинска ССР. На 15 октомври 1932 г. източните райони на областта са отделени в новосъздадената [[Черниговска област]], на 22 септември 1937 г. от западните ѝ райони е образувана [[Житомирска област]], а на 7 януари 1954 г. от южните ѝ райони – [[Черкаска област]].
 
Северозападната част на областта е част от зоната на експроприация поради [[Радиоактивност|радиоактивното замърсяване]], причинено от [[Чернобилска авария|аварията в Чернобилския ядрен реактор]] през април 1986 г. Големите градове [[Чернобил]] и [[Припят (град)|Припят]], в зоната на отчуждаване са забранени за живеене и сега са [[Изоставен град|изоставени градове]]. За настаняване на евакуираното население от района с радиоактивното замърсяване е построен нов град [[Славутич]], на 45  km североизточно от [[Чернобил]] в Черниговска област, който обаче е част от територията на Киевска област.
 
== Географска характеристика ==
Киевска област се намира в северната, централна част на [[Украйна]]. На север граничи с [[Беларус]], на североизток – с [[Черниговска област]], на изток – с [[Полтавска област]], на юг – с [[Черкаска област]], на югозапад – с [[Виницка област]] и на запад – с [[Житомирска област]]. В тези си граници заема площ от 28 121  km² (8-мо място по големина в Украйна, 4,66% от нейната площ). Дължина от север на юг 255  km, ширина от запад на изток 188  km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article060961.html «Большая Советская Энциклопедия» – Киевская область, т. 12, стр. 91-92]</ref>
 
По-голямата част от територията на областта попада в пределите на [[Приднепровска низина|Приднепровската низина]], покрай средното течение на река [[Днепър]], а северните райони са заети от югоизточната част на обширната, слабо разчленена и силно заблатена [[Полесие|Полеска низина]]. На юг се простират разклоненията на [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]] с максимална височина '''273 m''' ({{coord|49|25|55|N|30|35|49|E}}, западно от село Крутие Горби в Таращански район)..<ref name="bse"/>
 
Климатът е умерено континентален с мека зима и топло лято. Средна януарска температура в северната част -6,5&nbsp; °C, в югозападната -5,5 °СC, средна юлска съответно 17,5&nbsp; °C и 20 °СC. Годишната сума на валежите варира от 500 на юг до 600  mm на север в [[Полесие]]то. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5&nbsp; °C) е 198 – 204 денонощия.<ref name="bse"/>
 
Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река [[Днепър]], която протича през нея от север на юг и югоизток на протежение от 246  km с част от средното си течение. На територията на областта в [[Днепър]] се вливат реките: '''десни''' – [[Припят]], [[Тетерев (река)|Тетерев]], Ирпен и [[Рос (река)|Рос]] (протича през областта с част от горното и цялото си средно течение) и др.; '''леви''' – [[Десна]], Трубеж и др. През 1965 г. на 20  km северно от [[Киев]] е изградена преградна стена на река [[Днепър]] и се образува голямото Киевско водохранилище, а в югоизточната част на областта се намира по-голямата част на Каневското водохранилище.<ref name="bse"/>
 
Почвите в северната част са ливадно-подзолисти, а в южната лесостепна част, върху льосови наслаги – много плодородни оподзолени черноземи, сиви и светлосиви оподзолени почви. Северната част на областта е разположена в пределите на [[Полесие]]то, а южната, по-голяма част – в лесостепната зона. Горите и храстите заемат около 19% от територията на областта. За северната част са характерни основно бор с примеси от бреза и дъб, а в лесостепните райони – малки и редки гори от дъб, габър и липа. Значителни части от долините на реките са заети от ливади и пасища. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, бурсук, вълк, бялка, лисица, заек, в безлесните райони – гризачи, а по бреговете на реките и водоемите се срещат бобър, видра, диви гъски и др.<ref name="bse"/>