Киевска област: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
Ted Masters (беседа | приноси) стандартизиране °C редактирано с AWB |
||
Ред 15:
}}
[[Файл:Kiev (oblast) in Ukraine.svg|мини|265px|Киевска област]]
'''Киевска област''' ({{lang|uk|Київська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 28 121
== Историческа справка ==
Най-старият град в областта (без град [[Киев]]) е [[Переяслав]], който за първи път се споменава като такъв в летописните източници през 906 г. под името Переяслав (от 1943 г. [[Переяслав-Хмелницки]]). През 1796 г. за град е признато селището [[Василков (град)|Василков]], основано през 10-ти век. Деветнадесет града в областта са признати за такива по време на съветската власт в периода от 1925 г. (град [[Била Церква]]) до 1988 г. (град [[Славутич]]). След разпадането на СССР и образуването на независима [[Украйна]] за градове са признати селищата [[Березан]] (1994 г.), [[Ржиштев]] (1995 г.) и [[Буча (град)|Буча]] (2007 г.). Киевска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и се явява една от първите 5 области в бившата Украинска ССР. На 15 октомври 1932 г. източните райони на областта са отделени в новосъздадената [[Черниговска област]], на 22 септември 1937 г. от западните ѝ райони е образувана [[Житомирска област]], а на 7 януари 1954 г. от южните ѝ райони – [[Черкаска област]].
Северозападната част на областта е част от зоната на експроприация поради [[Радиоактивност|радиоактивното замърсяване]], причинено от [[Чернобилска авария|аварията в Чернобилския ядрен реактор]] през април 1986 г. Големите градове [[Чернобил]] и [[Припят (град)|Припят]], в зоната на отчуждаване са забранени за живеене и сега са [[Изоставен град|изоставени градове]]. За настаняване на евакуираното население от района с радиоактивното замърсяване е построен нов град [[Славутич]], на 45
== Географска характеристика ==
Киевска област се намира в северната, централна част на [[Украйна]]. На север граничи с [[Беларус]], на североизток – с [[Черниговска област]], на изток – с [[Полтавска област]], на юг – с [[Черкаска област]], на югозапад – с [[Виницка област]] и на запад – с [[Житомирска област]]. В тези си граници заема площ от 28 121
По-голямата част от територията на областта попада в пределите на [[Приднепровска низина|Приднепровската низина]], покрай средното течение на река [[Днепър]], а северните райони са заети от югоизточната част на обширната, слабо разчленена и силно заблатена [[Полесие|Полеска низина]]. На юг се простират разклоненията на [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]] с максимална височина '''273 m''' ({{coord|49|25|55|N|30|35|49|E}}, западно от село Крутие Горби в Таращански район)..<ref name="bse"/>
Климатът е умерено континентален с мека зима и топло лято. Средна януарска температура в северната част -6,5
Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река [[Днепър]], която протича през нея от север на юг и югоизток на протежение от 246
Почвите в северната част са ливадно-подзолисти, а в южната лесостепна част, върху льосови наслаги – много плодородни оподзолени черноземи, сиви и светлосиви оподзолени почви. Северната част на областта е разположена в пределите на [[Полесие]]то, а южната, по-голяма част – в лесостепната зона. Горите и храстите заемат около 19% от територията на областта. За северната част са характерни основно бор с примеси от бреза и дъб, а в лесостепните райони – малки и редки гори от дъб, габър и липа. Значителни части от долините на реките са заети от ливади и пасища. Животинският свят е представен от лос, кошута, дива свиня, бурсук, вълк, бялка, лисица, заек, в безлесните райони – гризачи, а по бреговете на реките и водоемите се срещат бобър, видра, диви гъски и др.<ref name="bse"/>
|