Николаевска област: Разлика между версии

'''Николаевска област''' ({{lang|uk|Миколаївська область}}) е една от 24-те области на [[Украйна]]. Площ 24 585  km² (15-то място по големина в [[Украйна]], 4,07% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 126 148 души<ref name="nas">[http://ukrstat.gov.ua/druk/publicat/kat_u/2015/zb/06/zb_nas_14.zip Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)]</ref> (16-то място по население в [[Украйна]], 2,63% от нейното население). Административен център град [[Николаев (град)|Николаев]]. Разстояние от [[Киев]] до [[Николаев (град)|Николаев]] 602  km.

Николаевска област е разположена в южната част на [[Украйна]]. На запад граничи с [[Одеска област]], на север – с [[кировоградска област]], на североизток – с [[Днепропетровска област]], на изток и югоизток – с [[Херсонска област]], а на юг се мие от водите на [[Черно море]]. В тези си граници заема площ от 224 585  km² (15-то място по големина в Украйна, 4,07% от нейната площ).<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article081768.html «Большая Советская Энциклопедия» – Николаевская область, т. 18, стр. 19-10]</ref>

Климатът е умерено континентален. Зимата е мека и малоснежна със средна януарска температура от -4 до -5 °СC. Лятото е горещо, ветровито, с чести суховеи, със средна юлска температура 27&nbsp; °C. Годишната сума на валежите се колебае от 300 – 350  mm на юг до 450  mm на север, с максимум през лятото, като валежите падат предимно под формата на поройни дъждове. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5&nbsp; °C) е средно около 210 денонощия.<ref name="bse"/>

В северната част на областта преобладават обикновените черноземни почви, като на юг се сменят с южни черноземи и тъмнокафяви, слабо- и средно оподзолени черноземи. Срещат се солонци, солонцово-осолени, заблатени и торфени почви. В приречните и приморските райони са развити пясъчни и песъчливи почви, на места преминаващи в обширни пясъчни пространства. Почти цялата територия на областта се използва за земеделски нужди. Естествената степна растителност се е съхранила единствено по склоновете на овразите и суходолията. Горите и храстите заемат около 2% от територията на областта и са представени предимно от дъб, осика, клен, черна топола, бряст, бор. Площта на полезащитните пояси е около 29,3  km². Животинският свят е представен от лисица, заек, обикновен хомяк, лалугер и др., а от птиците се срещат пъдпъдък, дропла, фазан, сива патка, дива гъска, сива гъска, бекас, степна и полска чучулига и др.<ref name="bse"/>