Памир: Разлика между версии

Въпросът за природните граници на Памир е дискусионен. Обикновено под името Памир се подразбира територията, ограничена на север от [[Заалайски хребет|Заалайския]], на изток от [[Сариколски хребет|Сариколския хребет]], на юг – езерото Зоркул, река [[Пяндж (река)|Пяндж]] и десният ѝ приток [[Памир (река)|Памир]], на запад – меридионалната долина на река [[Пяндж (река)|Пяндж]] и на северозапад към Памир се отнасят източните части на хребетите [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]] и [[Дарвазки хребет|Дарвазкия хребет]]. В тези си граници се простира на 275  km по паралела и на 250  km по меридиана. Някои изследователи намаляват границите на планината, като изключват западните му части (К. В. Станюкович, Е. М. Мурзаев), а много други, обратно разглеждат Памир в много по-широки граници, включвайки в територията му някои планини на китайска територия в т.ч. масива Конгур и части от [[Кунлун|Западен Кунлун]] (Н. А. Гвоздецки, Р. Д. Забиров).<ref name="bse"/>

В пределите на планината от север на юг се обособяват няколко дъгообразно изпъкнали на север зони, разделени от разломи и различаващи се по геоложки строеж. Положението на Памир в геоложката структура на Централна Азия се разглежда по различни начини. Едни изследовател са склонни на удължат геоложките зони на планината на югозапад и изток, а други считат, че Памир се отделя на изток от [[Кунлун]] или от дълбок разлом, или от епейрогенни движения с амплитуда 150 – 200  km.<ref name="bse"/>

* '''Външната зона''' (северния склон на [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]]) е изградено от конгломерати, пясъчници, глини, варовици и вулканогенни наслаги с горнопермска, мезозойска и кайнозойска възраст с дебелина 12 – 14  km. От средата на олигоцена в тази зона започват интензивни деформации, които създават сложни нагънати форми и навлаци. Съвременната струстура на зоната представлява нарушена и издигната основа, придвижена на север във вид на навлак върху по стари структури.

Климатът на Памир е високопланински, суров, остро континентален, особено в Източен Памир, където високите затворени котловини способстват за задържането и допълнителното охлаждане на въздуха. Поради факта, че Памир се намира в субтропичния пояс през зимата преобладава преноса на въздушни маси от умерените ширини, а през лятото – от тропичните ширини. Средната януарска температура в Източен Памир на височина около 3600 m е -17,8 °СC. Зимата продължава от октомври до април включително. Абсолютните минимални температури достигат до -50 °СC. Лятото е кратко и хладно, като летните температури рядко надвишават 20 °СC. Средната юлска температура (на същата надморска височина, както и през януари) е 13,9 °СC. В долините на река [[Бартанг]] (Мургаб, Оксу) и в безотточните котловини (езерото [[Каракул (езеро)|Каракул]] и др.) е разпространена вечно замръзналата почва. В долините на Западен Памир средната януарска температура на височина около 2100 m е -7,4 °СC, средната юлска 22,5 °СC. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °СC) е от 223 денонощия в [[Хорог]] до 140 денонощия в Мургаб. За годишния ход на валежите съществено влияние оказват циклоналните процеси при преноса на въздушни маси от югозапад. В долините на Западен Памир годишната сума на валежите съставлява 92 – 260  mm, в Източен Памир – 60 – 119  mm. Във височина и по склоновете на хребетите количеството на валежите се увеличава (на ледника [[Федченко (ледник)|Федченко]] 1100  mm). Максимумът на валежите в Западен Памир е през март и април, а минимумът – през лятото. В Източен Памир съответно – през май и юни и през август. През лятото в Източен Памир са възможни влияния на влажни тропически въздушни маси, участващи в мусонната циркулация над [[Индия]].<ref name="bse"/>

Площта на съвременните ледници в Памир е около 8400  km². Най-големи ледници има в хребетите [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], [[Заалайски хребет|Заалайски]], [[Рушански хребет|Рушански]], [[Североаличурски хребет|Североаличурски]], [[Язгулемски хребет|Язгулемски]], [[Петър Първи (хребет)|Петър Първи]], [[Дарвазки хребет|Дарвазки]] и [[Зулумарт]]. Снежната линия на северозапад се разполага на височина 4000 – 4400 m, в централните и източните райони на височина 5000 – 5200 m. Общото число на ледниците е около 3000. В Западен Памир преобладават долинните ледници. Най-големият ледник в Памир и най-дългият ледник извън [[Полярен кръг|полярния кръг]] е ледникът [[Федченко (ледник)|Федченко]] – 72  km в хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]]. В Северозападен Памир са разположени ледниците: Грум-Гржимайло (36,7  km), Гармо (27,5  km), Сугран (24  km), Географско Дружество (21,5  km), Фортамбек (20  km) и др. В [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]] най-големият ледник е Голяма Саукдаря (25  km). За някои от ледниците на Памир са характерни периодичните бързи придвижвания на няколко километра надолу по долината със скорост до 100 m в денонощие (Мечи в горното течение на река Ванч, Ленин в [[Заалайски хребет|Заалайския хребет]] и др.). В Източен Памир преобладават малките долинни, склонови и карови ледници. Съвременното заледяване на планината значително отстъпва на древното както по размерите на отделните ледници, така и по общата им площ и разпространение, като са обхващали почти цялата територия на Памир.<ref name="bse"/>

Трети поред е връх Евгения Корженевска (7014 m). Той е разположен в северната част на хребета [[Академия на Науките (хребет)|Академия на Науките]], на 13  km северно от връх Исмаил Самани. Открит е на 23 август 1910 г. от географа [[Николай Корженевски|Николай Леополдович Корженевски]], един от най-големите изследователи на [[Централна Азия]]. Първи опит за изкачването му е направен през 1936 г. от съветските алпинисти [[Александра Джапаридзе]] и [[Николай Гусак]]. Първи на него стъпват А. Угаров, А. Гожев, В. Дмитриев, А. Ковирков, А. Красавин, Е. Риспаев, Р. Селиджанов, П. Скоробогатов. Това се случва на 22 август 1953 г. след атака по северния хребет, откъм ледника Корженевска.