Канцлер на Германия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Общи промени
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
'''Канцлер на Германия''' е постът на оглавяващия правителството на [[Германия]].

Официалната титла на заемащия поста се мени няколко пъти в историята на Германия. В най-новата история, заемащият поста се означаванарича като „Бундесканцлер“„бундесканцлер/ка“ (''Bundeskanzler/in''), което в превод от [[немски език|немски]] е федерален канцлер. Често се съкращава и само като „канцлер“„канцлер/ка“ (''Kanzler/in''). Текущият канцлер на Германия е [[Ангела Меркел]], преизбрана заняколко втори път през 2013 година, след успешен първи и втори мандатпъти. Тя е първата жена канцлерканцлерка на Германия и като такава на немски се означава като (''Bundeskanzlerin'').
 
Канцлерският пост, специфичен за германската политическа система, съответства на [[министър-председател]] в други страни.
 
Историята на поста канцлер датира още от времето на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. По товаонова време титлата канцлер е използвана в редица немскоговорещи кралства. Съвременното значение на поста канцлер е дадено от [[Ото фон Бисмарк]], който става първият канцлер в рамките на [[Северногермански съюз|Северногерманския съюз]] през 1867 година. ПоТогава товадлъжността времена постанемски се нарича на немски Бундесканцлербундесканцлер (''Bundeskanzler''). След [[Обединение на Германия (1871)|обединението на Германия]] през 1871 година поста се означава катонарича Райхсканцлеррайхсканцлер (''Reichskanzler''), въпреки че в редица държави извън Германия продължава да се наричае само канцлер. С приемането на Германската конституция през 1949 година, се възвръщавръща и старото име на поста, а именнодлъжността Бундесканцлербундесканцлер.
 
По време на различните исторически периоди, ролята на канцлера е различна. От 1871 до 1918 година, канцлерът отговаря само пред [[кайзер]]а. След конституционните промени от 1918 година, на парламента е дадено право да отстранява канцлера от поста му. Според конституцията на [[Ваймарска република|Ваймарската република]] от 1919 година, канцлерът се назначава директнопряко от [[Президент на Германия|президента]] и отговаря пред парламента. По времето на [[Германска империя (1933-1945)|Нацистка Германия]], след смъртта на президента [[Паул фон Хинденбург]], конституцията не се спазва. От 1949 година конституцията на Германия дава големи правомощия на канцлера, докато ролята на президента е ограничена. В съвременна [[Германия]] ролята на канцлера е [[де факто|''de facto'']] на [[върховен главнокомандващ]].
 
От създаването му през 1867 година, [[Списък на Германски канцлери|общо 33 личности]] са заемали поста канцлер на Германия и повечето от тях са титулувани като канцлери.
 
== Историческа употреба ==
Най-висшият духовник към императорския дворец в рамките на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] е означаван катонаричан канцлер в административни документи. Така например, до края на съществуването на Свещената Римска империя, [[Архиепископ на Майнц|архиепископаархиепископът на [[Майнц]] е официално титулуван като германски канцлер, [[Архиепископ на Кьолн|архиепископаархиепископът на [[Кьолн]] е титулуван като канцлер на [[Италия]], а [[Архиепископ на Трир|архиепископаархиепископът на [[Трир]] като канцлер на [[Бургундия]]. Тези три3 архиепископаархиепископи са и [[курфюрст]]и на империята. Още от средновековието, канцлерският пост е носелноси политическа сила.
 
В рамките на [[Германска демократична република|Германската демократична република]], която съществувасъществувала в периода междуот [[7 октомври]] [[1949]] идо [[3 октомври]] [[1990]] годинаг., постътглавата на канцлерправителството несе съществува.нарича Еквивалентната позиция е „[[Министърминистър-президент на(т.е. ГДР|министър-президент]]“председател) или „[[председател на министерскияМинистерския съвет на ГДР]]“.
 
=== Северногермански съюз (1867 – 1871) ===
== Канцлерски пост по времето на Северногерманския съюз (1867–1871) ==
Главата на правителството на [[северногермански съюз|Северногерманския съюз]], създадено на 1 юли 1867 година, има титлата Бундесканцлербундесканцлер. Единственият човек, заемал този пост, е [[Ото фон Бисмарк]], [[Списък на Пруски министър-председатели|министър-председателят на Прусия]], [[Ото фон Бисмарк]].
 
[[Крал на Прусия|Кралят на Прусия]] е коронован за германски кайзер във [[Версайски дворец|Версайския дворец]] на 18 януари 1871 година, което променя статута на държавното обединение, но въпреки това Северногерманският съюз продължава да съществува до създаването на конституцията на германскатаГерманската империя, която влиза в сила на 16 април 1871 година. Ото фон Бисмарк остава на поста канцлер до тази дата. През периода между януари и април, Северногерманскияс.г. Северногерманският съюз е означаван катонаричан Германска конфедерация, след като южните държави (без [[Австрия]]) се присъединяват към съюза.
 
Канцлерът се избира директнопряко от краля на Прусия в неговата роля на президент в рамките на Северногерманския съюз. Ролята на канцлера и неговите правомощия са сходни с тези на наследяващиянаследилия го пост от 1871 година.
 
=== Германска империя (1871 – 1918) ===
== Канцлерски пост по времето на Германската империя (1871–1918) ==
От началото на 1871 година, в рамките на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]], канцлерът е едновременно първи министър на кайзера и председател на [[Бундесрат (Германия)|бундесратаБундесрата]] (горната камара на германския парламент). Канцлерът не есе избиранизбира от парламента ([[Райхстаг]]) и не се отчита пред парламентанего. Вместо това, изборът на канцлер се прави директнопряко от кайзера.
 
ПравителствотоДържавните се състоиучреждения в приоритетен ред отвключват:
* Федерален съвет (бундесрат), включващ представителитепредставители на федералнитефедеративните държави.;
* парламентДържавен съвет (райхстаг).;
* федералнаФедерално изпълнителна властправителство, оглавяванаоглавявано от [[Списък на Пруски министър-председатели|министър-председателя на Прусия]], [[Ото фон Бисмарк]] като федерален канцлер в рамките на [[лична уния]].
 
Практически, външните министри на държавитефедеративните в рамките на съюза,държави оглавяват своите представители във федералния съвет и по този начин стоят по-високо от канцлера. Поради тази причина Бисмарк продължава, почти през цялото време на мандата си, да заема длъжността канцлер и външен министър на Прусия, запазвайки реална власт. Тъй като представителите на Берлин контролират 17 гласа в бундесрата, Бисмарк запазва ефективно контрола над парламентарните обсъждания чрез споразумения с по-малките страни.
 
Мандатът на канцлера е с относително нисък статут в рамките на империята, пред този на паламентарните представители на страните-членкифедеративните държави. Самата титла канцлер символизира силна монархо-бюрократична позиция и носи антипарламентарен компонент.
 
През 1871 година, обаче, концепцията за федерален канцлер се трансформира в управителна длъжност на новоформираната Германска империя, която включва и южните държави. Дори и с тази стъпка, отново функцията на канцлер е с по-малка власт от оглавяващите правителствата на държавите в съюза. Нито канцлераканцлерът, нито лидерите на парламентарните представителства използват титлата министър до 1918 година. Постът през тези години се означава като райхсканцлер (имперски канцлер).
 
Конституцията на Германия се променя на 29 октомври 1918 година, когато на парламента е дадено право да отстранява канцлера. Но дори тази промяна не спира революцията, която настъпва няколко дена по-късно.
 
=== Революционен период (1918 – 1919) ===
== Канцлерски пост в периода между 1918 и 1919 година ==
На 9 ноември 1918 година, [[Максимилиан фон Баден]] предава постаканцлерския на канцлерпост на [[Фридрих Еберт]]. ЕбертПоследният изпълнява длъжността начело на германското правителство за около три3 месеца, между края на [[Германска империя (1871-1918)|Германската империя]] и първото заседание на парламента през февруари 1919 година. Той не използва титлата канцлер.
 
По същото време, Фридрих Еберт е и председател на „СъветаСъвета на народните представители“представители до 29 декември 1918 година, заедно с независимия [[Германска независима социалдемократическа партия|независимия социалдемократ]] [[Хуго Хас]].
 
=== Ваймарска република (1919 – 1933) ===
== Канцлерски пост по времето на Ваймарската република (1919–1933) ==
Постът на канцлер е запазен в годините на съществуване на [[Ваймарска република|Ваймарската република]]. Канцлерът се избира директнопряко от президента и се отчита пред [[райхстаг]]а.
 
В този период, канцлерският пост е с ограничени правомощия. Подобно на [[Министър-председател на Франция|министър-председателя на Франция]], германският канцлер по времето на Ваймарската република е не повече от длъжностно лице. Решенията на кабинета се взимат посредством гласуваниягласуване с мнозинство. Практически повечето правителства от товаонова време разчитат на солидна подкрепа от президента, тъй като е трудно постигането на мнозинство в парламента.
 
=== Нацистка Германия (1933 – 1945) ===
== Канцлерски пост по времето на Третия райх (1933–1945) ==
[[Адолф Хитлер]] става канцлер на Германия през 1933 година, точка която историците наричат начало на [[Трети райх|Третия райх]]. След поеманетовстъпването нав поста,длъжността Хитлер започва да натрупва влияние и ефективно променя ролята на канцлера. След само два2 месеца начело на правителството и след пожара в сградата на [[райхстаг]]а, парламентът приема „УпълномощителнияУпълномощителния акт от 1933 година“година, коитокойто дава на канцлера пълни законодателни права за период от четири4 години — т.е. канцлераканцлерът може да приеме какъвто и да е закон без консултация с парламента. Постът набира още повече власт през август 1934 година, когато действащият тогава президент [[Паул фон Хинденбург]] умира. Тогава Адолф Хитлер, позовавайки се на „Упълномощителния акт“, слива постовете на канцлер и президент в нов пост, наречен [[фюрер]]. Въпреки че постовете се сливат(водач), официалният адрес към Хитлер е „фюрервключващ и райхсканцлер“.длъжността Тована означава,лидера чена държавниятуправляващата главапартия и[[НСДАП]]. министър-председателскияОфициалното постобръщение секъм запазват,Хитлер ное се„фюрер заемати от един човекрайхсканцлер“. Показателно за това е, че презПрез април 1945 година, самият Хитлер дава инструкции след смъртта му, постъттерминът фюрер„фюрер“ да се закрие и да се създадатползват президенттитлите „президент“ и канцлер„канцлер“. На 30 април 1945 година, Адолф Хитлерфюрерът се самоубива и краткотрайноза кратко е наследен от [[Йозеф Гьобелс]] съгласно завещанието на Хитлер. След като и Гьобелс извършва самоубийство, власттадържавата се поема от гросадмирал [[Карл Дьониц]] в качеството му на президентрайхспрезидент. ДьоницТой избира за глава на правителството консервативния аристократ и дългогодишен финансов министър [[Люц ГрафЛуц Шверин фон Крозиг]], закойто главасе на правителството ссамонарича титлатаглавен министър-председател. Именно двата поста, в лицето на Карл Дьониц и Люц Граф Шверин фон Крозиг, официално преговарят вза капитулацията на Германия презвъв [[Втора световна война|Втората световна война]].
 
== Канцлерски пост във= Федерална република Германия (от 1949 г.) ===
{{основна|[[Федерален канцлер (Германия)|Федерален канцлер на Германия]]}}
През 1949 година германската конституция дава на канцлера широки права в рамките на правителствената политика. Титлата е променена отново на бундесканцлер. Някои наблюдатели означават устройството на Германия от този период, като „канцлерска демокрация“. Федералното правителство се състои от канцлер и неговия кабинет от министри.
[[Файл:07.08.21.Bundeskanzleramt.jpg|мини|Канцлерския кабинет в Берлин]]
През 1949 година германската конституция дава на канцлера широки права в рамките на правителствената политика. Титлата е променена отново на бундесканцлер. Някои наблюдатели означават устройството Германия от този период, като „канцлерска демокрация“. Федералното правителство се състои от канцлер и неговия кабинет от министри.
 
Пълномощията на канцлера се дават от федералната конституция, наречена [[Основен закон на Федерална република Германия|основния закон на Федерална република Германия]]. и наНа практика товаза етакъв се избира лидерът на партия (или коалиция) държащос мнозинство в парламента ([[бундестаг]]). С изключение на [[Хелмут Шмит]], канцлерът обикновено е и лидер на своята партия. ТакъвПодобен е и случаяслучаят с канцлера [[Герхард Шрьодер]], които е избран през 1999 година, но напуска поста на лидер на [[Германска социалдемократическа партия|социалдемократическатаСоциалдемократическата партия]] през 2004 (около година преди изборите).
 
КанцлерътОфициалното назоваване (и обръщение) на германияканцлера официалнона сеГермания адресирае като„Господин „HerrКанцлер“ Bundeskanzler“(''Herr Bundeskanzler'' – (Хер Бундесканцлер) ако еза мъж или в„Госпожа случайКанцлерка“ на(''Frau жена,Bundeskanzlerin'' както е настоящия канцлер [[Ангела Меркел]] официалния адрес е „Frau Bundeskanzlerin“ (Фрау Бундесканцлерин) за жена.
[[Файл:07.08.21.Bundeskanzleramt.jpg|мини|КанцлерскияКанцлерският кабинет в Берлин]]
 
== Допълнителна литература ==
=== Книги ===
* Klein, Herbert, ed. 1993. ''The German Chancellors''. Berlin: Edition.
* Padgett, Stephen, ed. 1994. ''The Development of the German Chancellorship: Adenauer to Kohl''. London: Hurst.
 
=== Статии ===
* Harlen, Christine M. 2002. "The Leadership Styles of the German Chancellors: From Schmidt to Schröder." ''Politics and Policy'' 30 (2 (June)): 347–371.
* Helms, Ludger. 2001. "The Changing Chancellorship: Resources and Constraints Revisited." ''German Politics'' 10 (2): 155–168.
* Mayntz, Renate. 1980. "Executive Leadership in Germany: Dispersion of Power or 'Kanzler Demokratie'?" ''In Presidents and Prime Ministers'', ed. R. Rose and E. N. Suleiman. Washington, D.C: American Enterprise Institute. pp. 139–71.
* Smith, Gordon. 1991. "The Resources of a German Chancellor." ''West European Politics'' 14 (2): 48–61.
 
== Вижте също ==