Разлика между версии на „Турци в България“

м
overlinking
м (overlinking)
м (overlinking)
Османците и мюсюлманите започват да се заселват по [[българско землище|българските земи]], непосредствено с падането на [[България]] под [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] през [[1396]] г. Като доминираща група в [[Османската империя]] за следващите пет века, те играят важна роля в икономическия и културния живот по [[българско землище|българските земи]]. Българските градове се изпълват с разнородно по етнически състав население. Доминиращи етноси са [[българи]] и [[турци]]. Големите [[град]]ове, като [[София]], [[Пловдив]], [[Скопие]], [[Варна]], [[Търново]] и др., представляват селища с население, което почти е в съотношение 50:50 (българи-турци) и множество други етноси ([[арменци]], [[гърци]], [[евреи]], [[власи]]). Всяка етническа общност е съсредоточена в своя махала, така съществувала българска махала, турска махала, еврейска, гръцка и т.н.
 
Според френския консул в [[Русе]] Аубърт през [[1876]] – [[1878]] г. в [[Дунавски вилает|Дунавския вилает]] съжителстват около 1 120 000 [[мюсюлмани]] и 1 233 500 немюсюлмани, от които 1 150 000 [[българи]]. Това показва относителният дял на турското и българското население през този период, който след [[Освобождението]] много бързо се изменя. Според управителя на Дунавския вилает през 1878 г. висш турски държавник [[Мидхат паша]] техният произход е основно български: „''Между българите има повече от един милион мохамедани. Тези мохамедани не са дошли от Азия, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са чада на същата тази страна, на същата тази раса и от същото това коляно.''“<ref>Митхат паша „Турция в своето минало, настояще и бъдеще“, стр. 1152 на френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж“, година VІІ, януари-юли 1878 г., Париж.</ref>
 
След [[1878]] г. и създаването на [[Княжество България]] голяма част от турското население, поради страх от отмъщение от страна на българите, панически разпродава имотите си и напуска земите на Княжеството. В Княжеството пък се заселват българи от останалите под османска власт български земи, така че постоянно намаляващото турско население се компенсира с пристигащото българско. Така за няколко години, съотношението българи-турци от 1878 г. драстично се променя в полза на българския етнос.