Гликолиза: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 128:
[[Глицералдехид-3-фосфатдехидрогеназа|Глицералдехид-3-фосфатдехидрогеназната]] реакция и енолазната реакция са примери за окислително фосфорилиране в субстратната верига, продуциращи директно мол. АТФ в резултата на окисление на субстратите в самите метаболитни вериги. Благодарение на протичане им в гликолизата може да се синтезира АТФ при анаеробни условия, без участието на дихателните вериги (окислително фосфорилиране в дихателните вериги).
 
Наличието на кислород определя кой от двата пътя – анеробна или аеробна гликолиза следват. При анаеробни условия НАДH.Н не може да бъде последващо окислен през дихателната верига и пируватът се редуцира до катализиран лактат чрез лактат дехидрогеназа (ЛДХ). Това позволява окисляването на НАДH, позволявайки на други молекули глюкоза да се окислят в гликолизата, концентарцията на НАД<sup>+</sup> + НАДН.Н<sup>+</sup> = const в клетките е относително постоянапостоянна. Редуцирането на целия наличен НАД<sup>+</sup> в клетките би инхибрало ГА3ФДХ реакция, а от там и анаеробната гликолиза. При аеробни условия пируватът се транспортира в митохондриите и претърпява окислително декарбоксилиране до ацетил-КоA ([[ПДХК]]), с последващо окисление до CO<sub>2</sub> и вода в цикъла на лимонената киселина. Редуциращите еквиваленти от НАДH, образувани в ГА3ФДХ реакция в гликолиза, се поема в митохондриите за окисление чрез совалките – [[Малат-аспартатна совалка|малат-аспартатна]] или [[глицерофосфатна совалка]], регенериращи НАД<sup>+</sup>.
 
== Совалки на гликолизата ==