ФК „Хебър“ (Пазарджик): Разлика между версии

През 1922 г. в [[Петковски квартал|Петковския квартал]] (Ени махала) до църквата „Света Петка“ се създава СК „Звезда“, с председател [[Любен Хаджикръстев]]. Същата година клубът е бил разтурен, но е възстановен през [[1923]] г. с ново име „Славия“, но със същия председател. Игрището на „Славия“ се е намирало в близост до днешния жилищен комплекс [[Марица (жилищен комплекс)|Марица]]. Играят изцяло в бяло. Това е клуба на източен Пазарджик. Състезава се до [[1926]] г., когато на [[21 ноември]] се обединява с „Тракиец“ под името „Тракийска слава“. Възобновен като „Славия“ на [[15 август]] [[1930]] г. Отново спира съществуването си през [[1933]] г. Възобновен на [[2 юни]] [[1945]] г., когато играе два мача и на [[8 юни]] същата година се обединява с „Бенковски“ под името „Септемврий“.

По-известни треньори са били националният състезател от СК „Левски“ София [[Кирил Йовович]], [[Никола Щерев]] (Старика), [[Любен Манев]], [[Иван Радоев (футболист)|Иван Радоев]], [[Борислав Габровски]] и други. Мачовете в Пазарджик са били реферирани от [[Любен Манев]], [[Васил Коев]], [[Васил Юртов]], [[Зарех Месрубян]]. За отговорни мачове съдии са били назначавани от [[София]] и [[Пловдив]], като се помни съдията [[Борис Лекишев]]. От [[1931]] г. до [[1941]] г. в градското футболно първенство са се състезавали само 4 клуба: „Ботев“, „Левски“, „Бенковски“ и „Славия“. Това се дължи на окрупняване на клубовете и някои обединения през 1925 г. като: „Победа“ с „Тракиец“ стават „Тракиец“, „Раковски“ с „Ботев“ става „Ботев“, „Самсон“ с „Бар Кохба“ под името „Бар Кохба“, през [[1926]] г.: „Левски“ и „Ботев“ се обединяват до [[1928]] г. под името „Ботев“; „Тракиец“ и „Славия“ стават „Тракийска слава“. През [[1943]] г. се основава и един работнически клуб „Ибонит“, наречен на завода за каучук, който се разпада през [[септември]] [[1944]] г.

Второто игрище на Ботев е на Острова. През 1928 г. буря поваля много дървета и оформя новото игрище и няколко месеца по-късно то става основното. Управата на СК „Ботев“-Пазарджик, подпомогната от Общината, хвърля много сили, предимно с лично участие, за направата на игрището. Новото игрище носи името на градския остров „Свобода“. Открито е официално с мача „Ботев“ (Пазарджик) – „Славия“ (София) 1:3 на [[8 април]] [[1925]] г. На [[7 април]] [[1927]] г. при откриването на сезона е направен и стадион на игрището на „Ботев“, а през месец май е открит и осветен бюст-паметник на „Христо Ботев“ пред игрището. Построен е и павилион-съблекалня с бетонирана пред него площадка през [[1929]] г. При откриването на електроцентрала „Въча“ през същата година се прокарва ток до парк „Острова“ и до стадиона и се провежда ''първият мач в България на електрическо осветление между местния „Ботев“ и австрийските работници''.(Мачовете, играни от „Левски“ и „Славия“ (София) през [[1919]] г., са на прожектори.) На [[17 март]] [[1934]] г. Спортен клуб „Ботев“ загражда вече собственото си игрище с дъсчена ограда, а на [[15 май]] 1934 г. получава нотариален акт за стадиона. През същата година игрището се залесява със средства на общината и е монтирано по-модерно нощно осветление, но вечер са играни само приятелски срещи. На [[2 септември]] 1934 г. на игрище „Ботев“ е монтиран и радиоапарат. По колоритен начин са започвали мачовете на този стадион – с изстрелване на ракета. На [[13 август]] [[1938]] г. е предложено колодрумът да се премести на игрището на „Ботев“ и съвместно да се съчетаят един образцов колодрум и футболно игрище. През годините игрището е носило имената „Острова“; „Свобода“; „Ботев“ и „Спартак“. Изоставен е през [[1956]] г.