Народно творчество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Велизара (б.), към версия на DiHri Етикет: Отмяна |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Народно творчество''', или '''фолклор''', е събирателно понятие за [[Литература|литературни]] и [[музика]]лни произведения с неизвестен или неуточнен (анонимен) автор.
Всъщност е налице съавторство при устното им предаване, като това ''общо авторство'' се приписва като цяло „на народа“. През втората половина на XX век в България започва да се използва [[английски език|английската]] дума '''фолклор''' (от ''folk'' – народ, ''lore'' – мъдрост). Този [[неологизъм]] е измислен през [[1846]] г. от [[Уилям Томс]]; с него се заменя предходното понятие на английски ''popular antiquities'', което е прието във [[фолклористика]]та в България да се превежда като „популярни старини“, макар да съответства на българския термин „народни обичаи“<ref>От англ. ''popular'' – популярен, народен; ''antiquities'' (мн.ч. на antiquity) – стари, [[антики|антични предмети]]/обичаи/институти, старини.</ref>).
Народното творчество е съвкупността от прояви на устното творчество (като [[разказ]]и, [[легенда|легенди]], [[поговорка|поговорки]], [[суеверие|суеверия]], [[песен|песни]], [[обреди]], а също и [[гатанки]] и др.) на определен [[етнос]]. Обикновено произведенията се разпространяват устно, но с възникването на идеята за [[национална държава|националните ценности]] започват да се записват, а и издават, като част от националното (литературно) [[наследство]]. Изследователите в областта на фолклора се наричат '''фолклористи''', а [[Академична дисциплина|академичната дисциплина]] е [[фолклористика]]. Фолклористите работят често съвместно с [[Културология|културолози]], [[Етнография|етнографи]], [[Етнология|етнолози]], [[Социология|социолози]], [[Езикознание|лингвисти]] и [[История|историци]] поради интердисциплинарния характер на изследванията на народното творчество.
| |||