Лампа с нажежаема жичка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (- °С + °С) |
||
Ред 10:
В лампата с нажежаема жичка се използва ефектът на нагряване на [[проводник]] с високо [[електрично съпротивление|съпротивление]] (най-често сплав на [[волфрам]]а) при протичане през него на електрически ток. За получаване на видимо излъчване на светлина е необходимо [[температура]]та да се повиши до няколко хиляди [[Градус Целзий|градуса]].
Само малка част от излъчваната светлина е във видимия за човешкото око [[спектър]], а основен дял се пада на [[инфрачервени лъчи|инфрачервените лъчи]]. Част от потребената енергия се „хаби“ в процесите на топлоотдаване и топлопроводимост. За увеличаване на така наречената „бяла“ светлина е необходимо да се увеличи и температурата на нагряване на проводника, поради което се използват метали с висока [[точка на топене]] – най-често волфрам (3410
В условията на въздух при такава температура на нагряване волфрамът би се превърнал в [[оксид]] (т.е. би изгорял), което налага проводникът да бъде защитен в стъклен балон ([[колба]]). Първоначално използваните колби са били [[вакуум]]ирани, при което става изпарение на метала, бързо изтъняване на спиралата и затъмняване на стъклото на колбата. Ето защо по-късно започва пълненето на колбите с ''[[благороден газ]]'', най-често с [[аргон]]. Вакуумирани колби се използват и сега, но за лампи с малка мощност.
| |||