ФК Шипченски сокол: Разлика между версии

[[Файл:Varna - FC Shipchenski Sokol.jpg|мини|Групов портрет на спортистите и членовете на клуба, 1930-те години.]]

=== Ранни години /(1916 – 1918/) ===

=== Български сокол /(1918 – 1924/) ===

Учредителното събрание се провежда на '''28 август 1918 г.''' Предлага се името Витяз, но мнозина от присъстващите не го одобряват. В това време малкият Милан Георгиев, който стои настрани и мълчаливо слуша, се приближава към групата и вдига в ръка перо от сокол, което е намерил на път към събранието. Предлага клубът да бъде наречен '''Сокол''' и всички се съгласяват. За председател на дружеството е избран Нягол Колев, който по това време е 16-годишен. Няколко дни по-късно Окръжното управление в града отказва клубът да бъде регистриран с това име, тъй като вече съществува ловно дружество, което се нарича Сокол. След ново събрание е решено клубът да носи името '''Български сокол'''. Сформира се първияпървият отбор, чийто капитан става Ради Марков. В състава личат имената на Михаил Тунчев и Георги Станев, които впоследствие стигат до [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор]] като състезатели на [[Тича (отбор)|Тича]]. '''Български сокол''' бързо се разраства и към 1921 г. членовете на дружеството са над 200. През 1922 г. клубът става за първи път първенец на Варна, макар и неофициално, след две победи с 4:2 и 2:0 над най-силния клуб по това време [[Тича– (отбор)|Тича]]. През 1923 г. '''Български сокол''' е приет за член на Северобългарската спортна лига, а през 1924 г. приема името '''Шипченски сокол''', след обединение със спортен клуб '''Шипка'''.

=== Шипченски сокол /(1924 – 1945/) ===

[[Файл:Zdravko_Yanakiev.jpg|мини|200px|Вратарят [[Здравко Янакиев]] с двете си дъщери и Царската купа]]

[[Файл:Spartak 1932.png|мини|220px|Съставът на Шипченски сокол във финала на [[Държавно първенство по футбол|ДП]] срещу [[ПФК Славия (София)|Славия]] през 1932 г.]]

Обединението на '''Български сокол''' и '''Шипка''' става на общо събрание, проведено на 30 януари 1924 г.<ref>[http://www.spartak1918.com/bg/history.php История на Спартак (Варна)] spartak1918.com </ref> За първи председател на '''Шипченски сокол''' е избран холандецътнидерландецът Дирк Бронз, който месеци по-късно е заменен от Никола Мишев. През 1927 г. е учредена градска купа, наречена „Варна“. Неин първи носител става '''Шипченски сокол''', който на финала побеждава с 1:0 Левски (Варна). Това е първи трофей в историята на клуба. През сезон 1928/29 „соколите” печелят шампионата на Варненска окръжна спортна област и придобиват правото да участват в държавното първенство, където остават с бронзовите медали след загуба на полуфинала от [[ПФК Ботев (Пловдив)|Ботев (Пловдив)]]. През 1931 г. '''Шипченски сокол''' става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния [[Атлетик-Слава '23|АС-23]]. Седемнадесет минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. „Соколите“ отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за [[Атлетик-Слава '23|АС-23]], но купата не се връчва. Така варненци остават на второ място. Година по-късно '''Шипченски сокол''' печели първата и единствена в историята си шампионска титла на България. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават [[ПФК Славия (София)|Славия (София)]] с 2:1 след продължения. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на '''Шипченски сокол''', който извоюва този голям успех е: [[Здравко Янакиев]], Георги Апостолов, Иван Георгиев, [[Борис Нейков]] /капитан/, [[Владимир Капзамалов]], Стоян Танев, Райко Димов, [[Александър Коев]], [[Илия Булашев]], [[Иван Найденов (футболист)|Иван Найденов]] и Руси Булашев. През 1933 г. отборът отново става вицешампион, след като на финала в [[София]] отстъпва на столичния [[ПФК Левски (София)|Левски]] с 1:3. Въпреки загубата, '''Шипченски сокол''' става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала на държавното първенството.

След 1935 г. клубът изпада в тежка финансова криза, която постепенно се задълбочава. Повечето изявени състезатели напускатотиват в други отбори, а някой прекратяват активната си кариера. Често '''Шипченски сокол''' не може да събере по 11 играчи за мачовете си, а понякога дори губи служебно. Логично отборът не намира място в новосъздадената през 1937 г. национална дивизия. През зимната пауза на сезон 1941/42 в клубътклуба не се извършва никаква дейност и той на практика несъществуване съществува. Тогава секретарят Димитър Топалов се наема да организира всичко сам. Намира средства от дарения, с които картотекира футболисти, повечето млади и неопитни. Впоследствие Топалов е подпомогнат от футболиста на тима Кирил Павлов-Кинко и запалениятзапаления соколец Янко Михайлов. Тримата, заедно с помощта на още дузина съмишленици, успяват да възродят '''Шипченски сокол'''. В отбора са избрани младите [[Добромир Ташков]] и Тома Захариев, които по-късно ще се превърнат в едни от най-изявените футболисти на България в средата на ХХ век. През сезон 1943/44 '''Шипченски сокол''' печели първенството на Варненска област и се класира за държавния шампионат, който обаче след два кръга е прекратен поради настъпилите политически събития на 9 септември 1944 г.