Франсоа Араго: Разлика между версии

Араго е роден в [[Естажел]], малко селце до [[Перпинян]] в [[Русийон]], Франция. Той е най-младият от четирима братя. Жан (1788 – 1836) емигрира в Северна Америка и става [[генерал]] в мексиканската [[армия]]. Жак Етиен Виктор (1799 – 1855) взема участие в околосветското пътешествие на [[Луи дьо Фрейсине]] с [[кораб]]а „Уран“ от [[1817]] до [[1821]] г., а след завръщането си се отдава на [[журналистика]]та и [[драматургия]]та. За четвъртия брат, Етиен Венсан (1802 – 1892), е известно, че е работил в тясна връзка с [[Оноре дьо Балзак]] и от [[1822]] до [[1847]] г. е написал голямо количество леки драматични литературни произведения, предимно в екип.

 

 

На 18-годишна възраст Араго постъпва в Политехниката, а през 1806 г. получава мястото на секретар в [[Бюро за дължините|Бюрото за дължините]]. Там той продължава, заедно с [[Жан Батист Био]] и испански комисари измерването на [[меридиан]]а в пространството от [[Барселона]] до остров [[Форментера]], започнато от астронома [[Жан Батист Жозеф Деламбр]] и [[Пиер Мешен]]. Той е на [[Майорка]] точно по времето, когато започва [[Полуостровната война|Полуостровна война]]. Там Араго е арестуван и затворен за няколко месеца близо до [[Палма де Майорка]] по подозрение, че пали огньове по върховете, за да ориентира настъпващата френска армия. Успява за избяга и на рибарска лодка стига до Алжир, където се качва на алжирски кораб, за да стигне до Марсилия, но корабът е пленен от испански [[капер]], и Араго е затворен в крепостта Росас в Испания. Накрая, след ходатайството на алжирския дей (деите са турски наместници, управители на Алжир) той е освободен и отново се опитва да се върне в Марсилия. Близо до самото пристанище обаче се разразява буря, и корабът на Араго е отнесен от вълните към брега на [[Сардиния]], откъдето той успява да се добере до Алжир. Тук обаче се оказва, че предишният дей е убит, а новият управляващ вкарва Араго в списъка на робите и го използва като преводач на каперите. Едва през 1809 г., след нееднократното ходатайство на френския консул, Араго получава свободата си и, най-накрая, достига Марсилия, едва спасявайки се от преследване на една английска фрегата. Въпреки всички приключения, Араго успява да опази резултатите от своите наблюдения и измервания, които той представя в труда си „Recueil d’observations géodésiques, astronomiques et physiques“. Скоро след това, на възраст едва 23 години, той е избран за член на Академията на науките на мястото на астронома [[Жозеф Жером Лефрансоа де Лаланд|Лаланд]] и е назначен от Наполеон I за професор в Политехниката.