Франческо Айец: Разлика между версии

| роден-място = [[Венеция]], [[Италия]]

| починал-дата = {{флагче|Италия}} {{Дата на смърт и години|1881|12|21|1791|02|10|1}}

| националност = {{флагче|Италия}} [[Население на Италия|италианец]]

| стил = [[Неокласицизъм]] и [[Романтизъм]]

 

== Биография ==

Айец произхожда от сравнително бедно семейство във [[Венеция]]. Баща му е от френски произход, а майка му е от островите [[Мурано]]. Франческо е най-малкото от пет деца. Отгледан е от сестрата на майка си, която е омъжена за Джовани Бинаско – заможен собственик на кораби и колекционер на картини. От ранна възраст Франческо показва склонност към рисуване и затова чичо му го праща да чиракува при реставратор на художествени произведения. По-късно става ученик на художника Франческо Маджото, с когото остава в продължение на три години. Приет е в курса по рисуване в Новата академия за изящни изкуства през 1806 г., където учи при [[Теодоро Метеини]]. През 1809 г. печели състезание, организирано от Венецианската академия, което му донася едногодишно обучение в Академията „Св. Лука“ в Рим. Той остава в Рим до 1814 г., когато се мести в Неапол, където получава поръчка от [[Жоашен Мюра]] за шест големи платна, изобразяващи [[Одисей]] в двора на [[Алкиной]]. В средата на 30-те години Айец посещава салона „Салото Мафей“ в Милано, организиран от Клара Мафей (чийто портрет Айец рисува за съпруга ѝ). През 1850 е назначен за директор на местната галерия.

 

Айец живее дълъг и плодотворен живот. Рисува както [[историческа живопис]], която разпалва патриотичните чувства на патроните му, така и картини, отразяващи желанието му да включи в [[Неокласицизъм|Неокласицизма]] големи теми с библейски или литературен сюжет. Освен това рисува и сцени от театрални постановки. Корадо Ричи го описва в началото като класик, който след това еволюира в стил на емоционална врява. Забележимо в творчеството му отсъстват олтарни творби.

 

Портретите му притежават наситеността на [[Жан Огюст Доминик Енгър|Енгър]] и на [[Назарени]]те. Често седящ, обектът често е строг, често е в черни и бели дрехи, с малко или никакви накити. Освен благородничеството, Айец рисува и артисти и музиканти. На по-късен етап в кариерата си работи и с фотографи.