Франческо Соймирович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 11:
Роден е през 1614 г. в [[Чипровци]]. Учи католическо богословие в Италия, след което се завръща в Чипровци. Активен помощник на [[Петър Богдан]] още в началото на своята църковна и обществена дейност. Владеел турски, влашки, латински, италиански, сръбски и други езици. Франческо Соймирович оставя ръкописа „История на Сърбия”.<ref name="cholov">[http://www.promacedonia.org/chipr/chipr_11.html Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...]</ref>
 
Известно време служил като генерален викарий на Българската католическа провинция, а преди това – като кустос и гвардианин (секретар) на [[Петър Богдан]]. Бил негов чест спътник при обиколките му из Българско и Влашко. Например през 1637 и 1640 г. двамата били във [[Влашко]] и водили успешна борба да си възвърнат основания някога от чипровски търговци католически манастир близо до [[Търговище (Румъния)|Търговище]]. По това време Франческо Соимирович бил вече съдия на Конгрегацията за българските и влашките земи.
 
И той като [[Петър Парчевич]] изпълнявал дипломатически поръчения. През 1647 г. участва в мисията на отец [[Петър Парчевич]] във [[Влашко]] и [[Полша]], където провежда разговори за съвместни действия против [[Османската империя]]. През същата година, със същата цел, съвместно с архиепископ [[Петър Богдан]] посещава последователно австрийския император [[Фердинанд II (Свещена Римска империя)|Фердинанд ІІ]], полския крал [[Сигизмунд III Ваза|Сигизмунд ІІІ]] и влашкия войвода [[Матей Бесараб]].<ref name="vera">[http://veramutafchieva.net/pdf/222.pdf Вера Мутафчиева, КРАТКА ХРОНИКА на събития от живота на българите по време на Османското владичество на Балканите-периодът на управлението на султаните до времето на Абдул Хамид І]</ref>