Уикипедия

Фрида Кало: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м overlinking
Ред 67:
След като Ривера завършва проекта в Куернавака в края на 1930 г., той и Кало се преместват в [[Сан Франциско]], където той рисува стенописи за Обедния клуб на борсата на Сан Франциско и Калифорнийското училището за изящни изкуства. Двойката е празнувана, боготворена и глезена от влиятелни колекционери и клиенти по време на престоя им в града. Кало е представена на американски артисти като Едуард Уестън, Ралф Стакпол, Тимоти Пфлюгер и Никълъс Мъри. Нейната дълга любовна връзка с фотографа Мъри най-вероятно започва по това време<ref>Panzer, Mary (2004). „The Essential Tact of Nickolas Muray“. In Heinzelman, Kurt. The Covarrubias Circle: Nickolas Muray's Collection of Twentieth-Century Mexican Art. University of Texas Press. ISBN 978-0292705883.</ref>.
 
Шестте месеца, прекарани в [[Сан Франциско]], са продуктивен период за Кало, който допълнително развива стила на народното изкуство, който е възприела в Куернавака. В допълнение към рисуването на портрети на няколко нови познати, тя рисува „Фрида и Диего Ривера“ (1931 г.), двоен портрет на базата на тяхната сватбена снимка и „Портрет на [[Лутър Бърбанк]]“ (1931 г.), който изобразява известния растениевъд като хибрид между [[човек]] и [[растение]]. Въпреки че все още публично се представя като съпруга на Ривера, а не като художничка, тя участва за първи път в [[изложба]], когато картината Фрида и Диего Ривера е включена в Шестата годишна изложба на Обществото на жените художнички в Сан Франциско в Двореца на Почетния легион<ref>{{cite web|url=http://www.sfwomenartists.org/SFWAArchives2014.pdf|title=SFWA History Timeline|publisher=San Francisco Women Artists|accessdate=20 юли 2016|deadurl=yes|archiveurl=https://web.archive.org/web/20140804210151/http://www.sfwomenartists.org/SFWAArchives2014.pdf|archivedate=4 август 2014|df=}}</ref><ref>{{cite web|url=https://www.pbs.org/weta/fridakahlo/life/timeline_1930.html|title=Timeline|publisher=''Public Broadcasting Service''|date=March 2005|accessdate=20 юли 2016}}</ref>.
 
Кало и Ривера се завръщат в Мексико през лятото на 1931 г., а през есента пътуват до [[Ню Йорк]] за откриването на [[Ретроспекция|ретроспективата]] на Ривера в [[Музей на модерното изкуство|Музея на модерното изкуство]]. През април 1932 г. те се отправят към [[Детройт]], където [[Форд Мотър Къмпани]] поръчва стенописи за Детройтския институт по изкуствата. По онова време Фрида става по-смела във взаимодействията си с пресата, впечатлявайки журналистите с владеенето на [[английски език]] и заявявайки при пристигането си в града, че тя е по-големият художник от двамата.
 
Годината, прекарана в [[Детройт]], е труден период за Кало. Макар че обича да посещава [[Сан Франциско]] и [[Ню Йорк]], тя не харесва аспектите на американското общество, което смята за [[Колониализъм|колониалистко]], както и повечето американци, които намира за „скучни“. Не харесва, че ѝ се налага да общува с капиталисти като [[Хенри Форд|Хенри]] и Едсел Форд, и е разгневена, че много от хотелите в Детройт отказват да приемат [[Евреи|еврейски]] гости. В писмо до приятелка пише, че въпреки че е много заинтересована от цялото индустриално и механично развитие на [[Съединени американски щати|Съединените щати]], тя е гневна на всичките богати хора тук, тъй като е виждала хиляди хора в най-страшното нещастие, без никаква храна и без място за спане; това е, което най-много я впечатлява – ужасяващо е да вижда богатите, които правят партита ден и нощ, докато хиляди и хиляди други хора умират от глад. Времето в Детройт също се усложнява от [[бременност]]та ѝ. Нейният лекар се съгласява да извърши [[аборт]], но използваното лекарство е неефективно. Фрида Кало има противоречиви чувства да износи дете и вече е претърпяла аборт по-рано в брака. След неуспешния аборт тя неохотно се съгласява да продължи бременността, но през юли има спонтанен аборт, което причинява сериозен [[кръвоизлив]] и тя влиза в болница за две седмици. По-малко от три месеца по-късно майка ѝ умира от усложнения от операция в Мексико.
{{external media
| align = right
Ред 146:
[[Файл:Studio di Frida Kahlo.jpg|мини|Студиото на Фрида Кало със специално пригодения [[статив (изобразително изкуство)|статив]] и [[инвалидна количка]].]]
[[Файл:2013-12-22 Frida Kahlo Totenmaske anagoria.JPG|мини|Посмъртната маска на леглото ѝ]]
През 1950 г. Кало прекарва по-голямата част от годината в болница в [[Мексико (град)|Мексико Сити]], където претърпява нова операция на костна трансплантация на [[Гръбначен стълб|гръбнака]]. Това предизвиква инфекция и налага няколко последователни хирургични операции. След като е изписана, тя се ограничава предимно в Синята къща, използвайки [[инвалидна количка]] и [[патерици]], за да се придвижва.
 
През тези последни години от живота си Кало посвещава времето си на политически каузи до степента, до която здравето ѝ позволява. През 1948 г. се присъединява към Мексиканската комунистическа партия и се бори за мир, като например събира подписи за [[Стокхолмски апел|Стокхолмския апел]]. Рисува предимно [[натюрморт]]и, изобразявайки [[плодове]] и [[цветя]] и политически символи като [[знаме]]на или [[гълъб]]и. Загрижена е за това, че може да изобрази политическите си убеждения, заявявайки, че „досега съм успяла просто да изразя честността си… трябва да се боря с всички сили, за да гарантирам, че малкото положително въздействие, което здравето ми позволява да окажа, също ще е от полза за революцията, единствената истинска причина да се живее.“ Променя стила си на рисуване: нейните дотогава деликатни и внимателни щрихи стават по-бързи, използването на цветовете – по-дръзко, а цялостният ѝ стил – по-интензивен и трескав.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фрида_Кало“.