Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
Ред 26:
Роден е на [[27 януари]] [[1775]] г. в [[Леонберг]], [[Германия]]. От [[1790]] до [[1795]] г. следва философия, филология и теология в [[Тюбингенски университет|Тюбингенския университет]], където е състудент с [[Хегел]] и [[Хьолдерлин]]. Забележителен е фактът, че получава позволение да бъде приет в университета едва на 15 годишна възраст, въпреки че няма навършените нужни 20 години, за да постъпи. След две години обучение, през октомври [[1798]] г. на 23-годишна възраст, Шелинг бил призован към университета в Йена като изключителен (т.е. неплатен) професор по философия. Шелинг бил в близък контакт с [[Йохан Волфганг фон Гьоте]], който оценява поетичното качество на натурфилософията, четейки Von der Weltseele. Като министър-председател на херцогство Сакс-Ваймар Гьоте поканил Шелинг в Йена. От друга страна, Шелинг не бил съпричастен към етичния идеализъм, присъщ за работата на [[Фридрих Шилер]], другия стълб на Ваймарския класицизъм. По-късно, в Шорлинг (Vorlesung über die Philosophie der Kunst) (Лекция за философията на изкуството, 1802/03), разглежда теорията на Шилер за възвишеното.
 
Свързва го близко приятелство с [[Гьоте]], [[Новалис]], [[Фихте]], [[Шилер]], [[Шлайермахер]] и братя [[Шлегел]]. През [[1800]] г. издава най-популярното си съчинение ''"Система на трансценденталия идеализъм"''. Заедно с [[Хегел]] издават ''"Критическо списание за философия"'' (1802-1803). След Йена Шелинг е професор по философия във [[Вюрцбург]] (1803-1806). След това се мести да живее в Мюнхен, където е назначен за ръководител на философската катедра и главен секретар на баварската Академия за изящни изкуства.
 
Работи в университета в [[Ерланген]] (1820-1826), а от [[1841]] г. по покана на крал [[Фридрих Вилхелм IV]] става професор в [[Берлински университет|Берлинския университет]]. Сред слушателите на неговите лекции са [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Енгелс]], [[Михаил Бакунин]], [[Фердинанд Ласал]], [[Якоб Буркхарт]], [[Йохан Дройзен]], [[Лоренц Окен]], [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] и др.