Футуризъм: Разлика между версии

След публикуването на Манифеста около Маринети се създава група поети: [[Либеро Алтомаре]], [[Джовани Папини]], [[Джузепе Кариери]], [[Арденго Софичи]] и др. На [[14 февруари]] [[1910]] г. в „Театро Лирико“ се провежда паметна поетическа вечер, определена от [[„Кориере де ла сера“]] като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризмът се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като [[Джакомо Бала]], [[Джино Северини]], [[Умберто Бочони]] и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на Първия манифест на Маринети и неговото „презрение към жените“, [[Валентина де Сен-Пойнт]] публикува съответно ''„Манифест на жените футуристи“'' и ''„Футуристки манифест на похотта“''. По това време като военен кореспондент Маринети отразява [[Балканска война|Балканската война]], по който повод пише поемата ''„Дзанг тумб тумб“'' ([[1914]] г.). Футуризмът обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.

* [[Джакомо Бала]],