Разлика между версии на „Ханс Магнус Енценсбергер“

м
overlinking
м (Bot: Automated text replacement (- {{икона\|bg}} + ); козметични промени)
м (overlinking)
 
През 1957 г. поетът предприема пътувания из [[САЩ]] и [[Мексико]], две години престоява в [[Норвегия]] и една година в [[Италия]]. Втората му стихосбирка ''„Роден език“'' (1960) го представя като ярък критик на обществените порядки и безпощаден сатирик.
 
В 1963 г. Енценсбергер получава авторитетната литературна награда ''„[[Георг Бюхнер]]“'', пътува в [[Съветския съюз]], а след това из [[Близкия изток]]. Публикува стихосбирката ''„Писменост за слепци“'' (1964) и става гост-доцент по [[поетика]] във [[Франкфурт]]ския университет. От 1965 до 1975 г. издава литературно-политическото списание ''„Курсбух“'', с което упражнява силно влияние върху [[студентско движение|студентското движение]] от шейсетте години. В 1968 г. Енценсбергер отказва гост-професорско място в [[САЩ]] в знак на протест срещу американската политика и живее две години в [[Куба]], като взима участие в [[Конгрес на културата|Конгреса на културата]] в [[Хавана]]. Голяма литературна слава му донася поетическият епос ''„Гибелта на 'Титаник'“'' (1978). Освен това публикува ''„Мавзолей. 37 балади из историята на прогреса“'' (1978), ''„Фурията на изчезването“'' (1980), ''„Павилион“'' (1995), ''„По-леко от въздуха“'' (1999), ''„Тридесет и три стихотворения“'' (2001) и ''„Историята на облаците“'' (2003).
 
Поетът се установява да живее в [[Мюнхен]].