Хатлонска област: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
стандартизиране °C редактирано с AWB
м overlinking; козметични промени
Ред 19:
Най-старият град в Хатлонска област е [[Бохтар]] (бивш Кургаттепа), основан през първата половина на 17-ти век, а по други източници градът е съществувал още през 7-ми век. Останалите три града в областта са признати за такива по време на съветската власт: 1934 г. [[Куляб]], 1956 г. [[Леваканд]] (бивш Калининабад), 1960 г. [[Нурек]].
 
На 27 октомври 1939 г. е образувана Кулябска област, а на 7 януари 1944 г. – Кургантюбинска област. На 23 януари 1947 г. Кургантюбинска, а на 28 август 1955 г. и Кулябска област са закрити и териториите им са присъединени към [[Райони на централно подчинение в Таджикистан|районите с републиканско подчинение]]. На 29 декември 1973 г. Кулябска, а на 4 април 1977 г. и Кургантюбинска област отново са възстановени в старите си граници. На 8 септември 1988 г. двете области са обединени в една област под името Хатлонска<ref>Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Кулябской и Курган-Тюбинской областей и образовании в составе Таджикской ССР Хатлонской области“ от 8 сентября 1988 года // Коммунист Таджикистана. – № 209 (17552). – 09.09.1988. – С. 1.</ref>. На 24 януари 1990 г. територията на Хатлонска област е разформирована и за трети път са възстановени двете стари области Кулябска и Кургантюбинска<ref>Указ Президиума Верховного Совета Таджикской ССР „Об упразднении Хатлонской области и образовании в составе Таджикской ССР Кулябской и Курган-Тюбинской областей“ от 24 января 1990 года // Коммунист Таджикистана. – № 21 (17964). – 25.01.1990. – С. 1.</ref>. На 2 декември 1992 г. двете области за пореден път са закрити и за втори път е образувана Хатлонска област с административен център град [[Бохтар]] (бивш Кургаттепа)<ref>[https://www.rusempire.ru/sssr/administrativno-territorialnoe-delenie-soyuznykh-respublik.html Административно-территориальное деление республик, входивших в состав СССР // Российская империя. История государства Российского]</ref>.
 
== Географска характеристика ==
Ред 26:
Областта е разположена в южната периферия на планинската система [[Хисаро-Алай]]. Н източната ѝ част от север на юг се простира хребета [[Хазратишох]] с височина до '''4088 m''', най-високата точка на областта. В средната част е разположен [[Вахшки хребет|Вахшкия хребет]] (до 3147 m), а на запад, по границата с [[Узбекистан]] – хребета [[Бабатаг]]. Между последните два се простират плодородните [[Вахшка долина|Вахшка]] и Кафирниганска долини.
 
Климатът е континентален със средна януарска температура от -2 &nbsp;°C на североизток до 3 &nbsp;°C на югозапад, средна юлска температура съответно 23 &nbsp;°C и 31 &nbsp;°C. Годишната сума на валежите варира от 250 mm на югозапад до 500 – 1000 mm по западните склонове на хребета [[Хазратишох]]. Главна река е най-горното течение на [[Амударя]] с двете съставящи я реки [[Пяндж (река)|Пяндж]] (лява) и [[Вахш (река)|Вахш]] (дясна) и десният ѝ приток [[Кафирниган]]. Изградени са две големи водохранилища Муминабадско и Селбурско, восиге на които се използват за напояване. Почвите са основно сиви, а рестителността е предимно пустинна на югозапад, степна и планинско-степна на североизток. По долините на реките има малки галерийни гори.
 
== Население ==