Фиорд: Разлика между версии

'''Фиордът''' ({{lang|no|Fjord}}, най-точно звучи '''фьор''' или '''фюр''') е дълъг и тесен морски [[залив]] между [[скала|скали]] или стръмни склонове, образуван от наводняването на [[долина]] от [[ледник|ледници]]. Фиордите са разпространени най-вече в [[Норвегия]], [[Гренландия (остров)|Гренландия]], [[Канада]], [[Аляска (полуостров)|Аляска]], [[Шотландия]], [[Исландия]], [[Ирландия (остров)|Ирландия]], [[Чили]] и [[Нова Зеландия]].<ref>Румен Пенин, ''Физическа география и ландшафтна екология'', София 2007, с. 348</ref>

В най-общ смисъл думата ''fjord'' на норвежки означава всякакво издължено водно тяло - не само дълбоки тесни заливи, но също и [[Ледниково езеро|ледникови езера]] със същата форма, както и [[Канал|каналиканал]]и. Възможно е тя да произлиза от по-старата дума ''''ferd'''', тоест плавам, [[Навигация|навигирам]] или от ''''fjǫrðr'''', което значи "като езеро". Английската дума ''ferry'', откъдето произлиза ''ферибот'', има същия произход.<ref>''[https://www.fjordnorway.com/things-to-do/natural-attractions/what-is-a-fjord What is a fjord]'', Fjord Norway</ref>

Фиордите са заливи, образувани от разрушителната дейност на ледниците, които, спускайки се от [[Континент|континентаконтинент]]а към [[Океан|океанаокеан]]а, издълбават дълбоки U-образни ледникови [[Долина|долини]].<ref>Майкъл Алаби и др., ''Илюстрована енциклопедия Земята'', София 2013, с. 422</ref> След разтопяването на ледниците морското ниво се повишава и техните долини се превръщат в заливи. Формата на фиорда е криволичеща, с много разклонения, бреговете са стръмни, скалисти и в повечето случаи - недостъпни. Обикновено в непосредствена близост до морето се издигат планини с височина над 1500 м. Над нивото на фиорда са оформени големи "висящи" долини ([[трог]]), от които се спускат внушителни [[Водопад|водопадиводопад]]и. Същевременно обаче на брега на фиорда могат да се образуват [[Абразия|абразионни]] платформи - равнини с дължина до 60 км, издигнати на 30-40 м. над морското равнище, които имат голямо значение. На тях възникват селища и се строят пристанища, извършва се интензивен [[риболов]]. В [[Скандинавски полуостров|Скандинавия]] се наричат ''странфлат''.<ref>Мартин Гловня, Екатерина Благоева, ''Физическа география на континентите'', София 1989, с. 71</ref>

Дъното на фиорда доказва неговия ледников произход. На входа се отчита възвишение във формата на праг, наричано устиево стъпало. То се образува, когато ледникът е достигнал до последната фаза и горният му слой се приплъзва към океана, а долният с тежестта си удълбава долината и събира в края ѝ акумулационен материал. Фиордите са характерни с голяма дълбочина, много по-голяма от дъното на откритото море в близост до тях. [[Согнефьор|Согнефиорд]] в Норвегия например е дълбок повече от 1300 м.

Макар че фиордите са ледникови образувания, първопричината за тяхната поява е в [[Тектоника на плочите|тектонските]] размествания на [[Скала|скалите]]. През [[Терциер|терциератерциер]]а планинските масиви, от които се спускат ледниците, претърпяват дизюнктивни (тоест [[Разлом|разломниразлом]]ни) изменения и се оформят дълбоки долини, които след това ледниците преудълбават.<ref>''Пак там'', с. 71</ref> Те придават на земната повърхност типично ледников релеф със стръмни, терасовидни склонове и значителни количества натрупан материал. След края на [[Ледникова епоха|ледниковата епоха]] (преди около 10-12 хиляди години) ледниците се топят, а океанската вода нахлува в досегашните им легла, като ги превръща в заливи. Челото на ледника, където той е довлякъл морени и е образувал валуни, сега става устиево стъпало.

Най-известните фиорди са в Норвегия, където над двеста подобни залива следват цялото западно крайбрежие от 58-мияия до 65-тияия паралел. От юг на север по-важните от тях са Ослофиорд, Бокнафиорд, Хардангерфиорд, [[Согнефьор|Согнефиорд]], Нордфиорд, Сторфиорд, Трондхаймсфиорд, Варангерфиорд.