Херман Брокхаус: Разлика между версии

| работил-в = [[Лайпцигски университет]]

В Дрезден продължава работата върху трудовете, започнати по време на престоя му в чужбина. През [[1838]] г. защитава дисертация в Лайпцигския университет и придобива титлата доктор по философия. През [[1839]] г. започва своята преподавателска и научна дейност в университета в [[Йена (град)|Йена]], където основава специалността [[ориенталистика]]. През [[1841]] г. е поканен в Лайпцигския университет, където получава място на професор по староиндийски език и литература. Лекциите му са главно за санскрит, [[пали]], [[авестийски език]] и [[китайски език]]. <ref name="Buckland53"></ref><ref name="Buckland54">Buckland C. E. Dictionary of Indian Biography. – London: Swan Sonnenschein & Co., Lim, 1906. – P. 54.</ref> Освен с академичната си дейност занимава се и с административно-организационната работа – през [[1870]]– [[1871]] г. е [[Декан (длъжност)|декан]] на философския факултет, а през [[1872]]– [[1873]] г. е [[ректор]] на университета. Херман Брокхаус работи в своята [[Алма матер]] 35 г. до смъртта си на [[5 януари]] [[1877]] г.

Сред трудовете на Брокхаус централно място заема издаването на сборника легенди на [[Сомадева Бхатта]] „[[Катхасаритсагара]]“ ([[1839]] –[[1866]]), с което на практика се поставя начало на тяхното изучаване. Всеобщо признание има неговият труд „Über den Druck sanskritischer Werke mit lateinischen Buchstaben“ за отпечатването на санскритските произведения, използвайки латинската азбука ([[1941]] г.). Интерес предизвикват преводите на философската драма на Кришна Мишра „Прабодхачандродая“ и на персийската версия на „Седемте мъдреци“ ([[1845]] г.). Tой спомага за изучаването на [[зороастризъм|зороастризма]] с публикуването на [[Вендидад]] през [[1850]] г. и допринася към иранистиката в Германия чрез 3-томния превод на стиховете на [[Хафез]] ([[1854]] – [[1860]]).<ref name="Buckland54"></ref>

Брокхаус е един от основателите на списанието на Германското източно общество „Zeitschrift der Deutschen Morgenländischen Gesellschaft“, а от 1853 г. е негов редактор в продължение на много години. От 1856 г. редактира енциклопедичното издание „Allgemeine Encyklopädie“ на [[Йохан Ерш]] (Johann Samuel Ersch) и [[Йохан Грубер]] (Johann Gottfried Gruber).<ref name="Buckland54"></ref>