Разлика между версии на „Христо Иванов – Малкия“

м
overlinking
м (overlinking; козметични промени)
м (overlinking)
Христо Хаджикирков е роден е на [[25 януари]] [[1849]] г. в [[Сопот]]. Произхожда от виден и заможен род, преселници от Македония. Едва единадесетгодишен Христо остава сирак, тъй като домът им е нападнат от турци разбойници от околните села, при което са убити баща му Иван и още 6-ма съседи, притекли се на помощ срещу грабителите. Така Христо става глава на семейството и волю-неволю трябва да поеме търговските дела на баща си. Заминава за [[Букурещ]], където постъпва на работа в търговска кантора.
 
В [[Букурещ]] той попада сред политическата емиграция, и макар твърде млад е сред най-изявените ѝ дейци. Тук Христо се запознава с [[Васил Левски|Левски]] и съименника си [[Христо Иванов-Големия]], наречен Големия, тъй като бил с по-едър ръст и по-възрастен, а той получил прозвището Христо Иванов – Малкия, с което име останал в спомените на съвременниците си и историята. Тъй като имал доста добри финансови възможности Христо Иванов – Малкия неведнъж подпомагал материално своите събратя хъшове. Той е един от прототипите на [[Вазов]] за изграждането на образа на [[Никола Странджата]] в „[[Немили-недраги]]“. Негови са знаменитите думи, казани от Странджата: ''„Тук гладни може да стоите, но от глад няма да умрете!“''. Пословично добри били връзките му с Христо Иванов-Големия и [[Васил Левски]], когото подпомагал винаги когато и с каквото е нужно. Много тежко изживял смъртта на [[Дякона]].
 
През 1876 г. се записва в четата на [[Христо Ботев]] и преминава дунавския бряг, за да се бие за свободата на Отечеството. Участва във всички битки на четата до разгрома ѝ на [[Околчица]]. Заловен е край с. [[Литаково]], но по-късно е амнистиран. Успява да се прехвърли във [[Влашко]] и навлиза в [[България]] отново с руските войски през 1877 г. Благодарение на високото си образование и владеенето на френски език, започва работа в Съдебното ведомство при [[Временното руско управление]], а по-късно и в [[Министерство на правосъдието на България|Министерство но правосъдието]] на [[Княжество България]]. Заемал е длъжностите на председател на [[Окръжен съд]] в [[Самоков]], [[Шумен]], [[Разград]], [[Пазарджик]] и др. Пенсионира се през 1895 г. поради влошено здравословно състояние, и през 1904 умира в [[Пловдив]].