'''Хроника на Титмар''' ({{lang|la|Chronicon Thietmari}}) е историческо произведение, написано на [[латински]] между [[1012]] и [[1018]] г. от източнофранкския епископ и хронист [[Титмар Мерзебургски]].
Състои се от осем книги, в които са описани събития свързани с [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]] от [[908]] до [[1018]] година. Географски погледнато документът обхваща историята на град [[Мерзебург]], земите на [[Източни славяни|източните славяни]] между [[Елба]] и [[Одер]] както и територията на по късните [[Саксония]], [[Полша]] и [[Киевска Рус]]. Всяка от първите четири книги е посветена на един от кралете или императорите [[Хайнрих I Птицелов|Хайнрих I]] (919 – 936)., [[Ото I (Свещена Римска империя)|Ото I]] (936 – 962), [[Ото II (Свещена Римска империя)|Ото II]] (955 – 983), [[Ото III (Свещена Римска империя)|Ото III]] (983 – 1002). Последните четири книги съдържат история свързана с [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]] (1002 – 1024) до смъртта на автора през 1018 г. Документът предоставя интересни сведения за войните на франките със [[славяни]]те, източно от Елба, конфликтите между Хайнрих II и полския княз [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри]], междуособиците между синовете на киевския княз [[Владимир I]] както и за културните контакти между германци и славяни около 1000 година.
