Хаджия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-\.\], +],) |
м Общи промени |
||
Ред 5:
В съвремието ''хаджийството'' се разглежда като една от формите на битово християнство и елемент от християнската обредност на XVI-XVIII в. В ролята си на „откуп“ от Бога на Запад [[поклонничество]]то отмира през [[Средновековие]]то, докато в България тази оспорвана от висшето българско духовенство традиция се развила динамично в процеса на оформяне на тогава новообразуващата се българска възрожденска обществена прослойка. Арабската титла ''хаджия'' била смятана от господстващата тогава османска власт за белег за висок статус, и с това придобила социална значимост за българските християни като средство за постигане на нови права. Това е и основният мотив по време на османското иго: чрез ''хаджилък'' българските християни целяли изравняване на социалния им статут с този на мохамеданите.<ref>Стефанов, Павел, архим. доц. д-р [https://www.pravoslavie.bg/История/Йерусалим-и-България/ "Йерусалим и България"], Фондация Покров Богородичен, Православие.БГ, 23 ноември 2009 г. Посетен на 21 юни 2019 г.</ref>
Съгласно класификацията на акад. [[Беньо Цонев]] (1863 – 1926) думите ''хаджия'' и ''хаджилък'' са заемки от турски от тип ІХ, „Личност, общество, вяра, народност“.<ref>Цонев Б., 1984 (1934), История на българския език, т. 2. А: Обща част; Б: Специални части, София.</ref> Подобни турцизми изразяват признак или характеристика в културно отношение, като по отношение на тях се наблюдават тенденции за ускорена архаизация, мощна [[Пейоративен|пейоризация]] и възприемането им като простонародно звучене в стила на [[Бай Ганьо|Бай Ганьо Балкански]] на [[Алеко Константинов]]. Предвид фактът, че нито един нов турцизъм не навлиза в българския език след 1878 г., тези тенденции са резултат от преосмисляне на влиянието днес на останки от епохата преди [[Освобождение на България|Освобождението на България]] от османско иго.<ref>Стаменов, М. (2014). [http://journals.pan.pl/dlibra/publication/95812/edition/82572/content По повод актуалността на една класификация на турцизмите в българския език отпреди сто години
В миналото думата ''хаджи'' се е използвала и като титла, като до 1945 г. се е изписвала към името с [[Титло|титул]], {{Script/Slavonic|chu|х͠.}}, като знак за свят човек, подобно на изписването на [[Свещени Имена|свещени имена]]. Днес Законът за имената на гражданите не предвижда промяна на фамилно име на база поклонение, а думата ''хаджи'' е неразделна част от фамилното име.<ref name=":0" />
| |||