Кирил Български: Разлика между версии

'''Кирил''' е висш [[България|български]] православен [[духовник]], [[историк]], академик. Кирил е [[Пловдивска епархия|пловдивски митрополит]] и пръв [[патриарх]] на [[Българска православна църква|Българската православна църква]], след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 година.<ref name="Цацов 137">{{cite book |title= Архиереите на Българската православна църква: Биографичен сборник |last= Цацов|first= Борис |authorlink= |coauthors= |year= 2003|publisher= Princeps |location= |isbn=9548067757 |pages=137 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="Омарчевски">{{цитат уеб | уеб_адрес =https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=201 | заглавие = Живот и дейност на Българския патриарх Кирил (по повод 40-тата годишнина от неговата блажена кончина) | достъп_дата = | фамилно_име = Омарчевски | първо_име = Александър | автор_препратка = | съавтори = | дата = 25 февруари 2011 г | труд = | издател = Българска православна църква - – Българска патриаршия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref> Кирил е критикуван, че не се противопоставя на атеистическата комунистическа власт в България.<ref name="Иванов">{{cite journal | last = Иванов | first = Пламен | authorlink = | coauthors = | year = 2013 | month = | title = Патриарх Кирил между Кирил „патриарх български“ и „праведник на народите“ | journal = Списание Свѣтъ | publisher = | location = | volume = | issue = 5 | pages = | doi = | id = | url = https://www.svet.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85патриарх-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BBкирил-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83между-%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BBкирил-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85патриарх/ | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref><ref name="Пантев">{{cite book | title = 100-те най-влиятелни българи в нашата история | last = Пантев | first = Андрей, Борислав Гаврилов | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year =2003 | edition = | publisher = Репортер | location = | isbn = | doi = | pages = 232 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

Роден е на 16 януари (3 януари стар стил) 1901 година със светското име '''Константин Марков Константинов''' в [[Ючбунар]], един от бежанските работнически квартали на [[София]].<ref name="Цацов 137"/><ref name="Омарчевски"/> Той е четвърти син в седемчленното православно семейство на Марко и Поликсена Константинови, в което свещеническият сан се предава по наследство. Баща му Марко Константинов е роден през 1846 година в корчанското влашко село [[Грабова]], син на Константин Пачу и на Кирана Константинова. Марко се преселва в столицата на Княжество България София в 1886 година, където работи като готвач, гостилничар и търговец. Умира в София на 11 декември 1933 година. Майка му Поликсена Наумова Глава е родена през 1871 година във влашкото корчанско село [[Москополе]], дъщеря на Наум Костов Глава и на Трендафила Михаил Балаури Кавалиоти. Умира в София на 28 февруари 1963 година.<ref name="Омарчевски"/> Според самия Кирил брат на една от прабабите му хаджи Марина е епископ хаджи [[Михаил Горомокренски]],<ref>{{cite book | title = Кирил - – „Патриарх Български“ | last = Димов | first = Янко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1990 | edition = | publisher = Аргес | location = | isbn = | doi = | pages = 42 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> издал в 1741 година в Москополе службата на Светите 15 тивериополски мъченици.<ref>{{cite journal | last = Αγγελόπουλος | first = Αθανάσιος | authorlink = | coauthors = | year = 1980 | month = | title = Οι ΙΕ' Ιερομάρτυρες Τιβεριουπόλεως-Στρωμνίτσης: ιστορικά προβλήματα και λατρευτικήπραγματικότητα | journal = Μακεδονικά | publisher = | location = | volume = 20 | issue = | pages = 463 | doi = | id = | url = https://ejournals.epublishing.ekt.gr/index.php/makedonika/article/viewFile/5975/5713.pdf | format = | accessdate = | lang-hide = | lang = el }}</ref><ref name="Снегаров 217">{{Снегаров-ИОА-2|217}}</ref>

Завръща се в България през есента на 1923 годинаи на 29 декември 1923 година е замонашен от митрополит [[Стефан I Български|Стефан Софийски]] в катедралния храм „Света Неделя“ с името '''Кирил''', а духовен възприемник му става протосингелът на Софийската митрополия архимандрит [[Борис Неврокопски|Борис]]. На следния ден, неделя, пак в същия храм, монах Кирил е ръкоположен в чин йеродякон. От 1 януари 1924 година йеродякон Кирил е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. През есента на същата 1924 година започва да учи в Богословския факултет на Черновицкия университет, който тогава е в Румъния. В Черновиц към сръбския език добавя и румънски и немски - – езиците, които се преподава в университета. В Черновиц завършва оставащите му четири семестъра по богословие и след завършване на висшето си образование в 1926 година се връща в София.<ref name="Омарчевски"/>

В началото на 1926 година Светият синод назначава йеродякон Кирил за секретар на Рилския манастир при игумена епископ [[Варлаам Левкийски]], добре образован книжовник. Кирил проучма богатата Рилска библиотека. След шестмесечна служба в Рилския манастир, Синодът отново го назначава за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. През лятото на 1927 година Кирил защитава докторат по богословие в Черновицкия университет и през есента заминава да специализира философия в [[Берлинския университет|Берлинския университет]] в Германия и в Австрия. В Берлин [[Адолф фон Харнак]] насочва интереса му към историята на Църквата.<ref name="Омарчевски"/>

След смъртта на митрополит [[Максим Пловдивски]], на 12 май 1938 година епископ Кирил Стобийски е избран<ref name="Омарчевски"/> и на 29 май е канонично утвърден за пловдивски митрополит.<ref name="Цацов 137"/> В Пловдив - – най-голямата и най-важната южнобългарска митрополия, Кирил се грижи за поддържането на църквите и строежа на нови храмове, за манастирите и земеделските стопанства, развива усърдна благотворителна дейност, като създава пет сиропиталища и четири трапезарии и пише проповедническа литература за подпомогане на клира.<ref name="Топалилов">{{цитат уеб | уеб_адрес = https://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=204 | заглавие = Патриарх Кирил - – жизнен път и научно дело | достъп_дата = 13 април 2020 г | фамилно_име = Топалилов | първо_име = Иво | автор_препратка = | съавтори = | дата = 4 март 2011 г | труд = | издател = Българска православна църква - – Българска патриаршия | формат = | страници = | архив_уеб_адрес = | архив_дата = | цитат = | език-скрит = | език = }}</ref>

На 18 юли 1968 г. Синодът патриарх Кирил обявяват решението си за смяна на [[Юлиански календар|Юлианския църковен календар]] с [[Новоюлиански календар]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1971/koim/kyrillos_konstantinov.htm | заглавие = Ο Μακαριώτατος Μητροπολίτης Σόφιας και Πατριάρχης Βουλγαρίας κυρός Κύριλλος. (1901- – 1971) | достъп_дата = 14 април 2020 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = | lang = el }}</ref>

Кирил е критикуван, че прави отстъпки на комунистическата власт. Той пише: „В едно семейство може да има вярващи и невярващи, но те се обичат, защото са кръвно свързани. Такова е нашето отечествено семейство. В него има и невярващи и вярващи, но всички задружно работят за благополучието на страната ни. Това се нарича творчески диалог, който твърде съществено се отличава от словесния“.<ref name="Омарчевски"/> Според [[Андрей Пантев]] и Борислав Гаврилов патриарх Кирил „е сред хората хората, които носят главната отговорност за нейния [на БПЦ] упадък и поставянето ѝ в услуга на комунистическата власт“.<ref name="Пантев">{{cite book | title = 100-те най-влиятелни българи в нашата история | last = Пантев | first = Андрей, Борислав Гаврилов | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year =2003 | edition = | publisher = Репортер | location = | isbn = | doi = | pages = 232 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>

Патриарх Кирил е доктор хонорис кауза на Софийския университет, а в 1954 година става и „доктор на богословието хонорис кауза“ на Московската духовна академия.<ref name="Топалилов"/>

* [http://new.sliven.net/res/news/39748/Copy%20of%20patriarh_Kiril_1_.doc Списък с публикации от и за приснопаметния Български патриарх академик д-р Кирил]