Уикипедия

Шампиони на Германия по футбол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м overlinking
м overlinking
Ред 5:
Опити да се определи общогермански шампион от други федерации съществуват от [[1890]] г. В периода между [[1948]] до [[1991]] г. се провеждат отделни първенства на [[Западна Германия|Западна]] и [[Източна Германия]].
 
Рекорден шампион на страната от [[1987]] г. до днес е [[Байерн Мюнхен]], който има спечелени 29 титли, следван от най-титулувания клуб на бившата [[Германска демократична република|ГДР]] [[Динамо Берлин]] (10 титли на [[Източна Германия]]). Първият рекорден шампион на [[Германия]] е [[Лайпцих (отбор)|Лайпцих]], изравнен през [[1924]] и изместен през [[1925]] г. от [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], и [[Шалке 04]], който се изравнява с „франките“ от [[1942]] до [[1948]] и от [[1958]] до [[1961]] г. с шест, съответно седем, шампионски трофея.
 
== Шампиони на Германия преди 1903 г. ==
Преди основаването на [[ГФС|Германския футболен съюз]] в страната съществуват други футболни организации, които провеждат неофициални германски първенства. Първата по-мащабна организация от подобен характер е създаденият през [[1890]] г. ''Съюз на германските футболисти'', чийто първи шампион е ''Германия Берлин''. През следващата година възниква ''Германският съюз по футбол и крикет'', който наследява своя предшественик. Седалището и на двете организации е [[Берлин]]. Подобни регионални обединения възникват и в други краища на германската държава и провеждат собствени турнири, които обаче не се задържат дълго и малко по-късно се интегрират в регионалните подразделения на [[ГФС]].
 
През [[1894]] г. се насрочва финална среща за германската титла между първенеца на ''Германския съюз по футбол и крикет'' ''Виктория Берлин'' и този на ''Южногерманското футболно обединение'' ''Ханау 93'', която трябва да се проведе в [[Берлин]]. Ханауските футболисти обаче не се явяват за мача поради непосилно високите разноски по пътуването до столицата и така берлинската ''Виктория'' е обявена за служебен шампион на страната.<ref>[http://focus.msn.de/sport/fussball/bundesliga1/fussball_nid_36845.html ''„Teams spielen Meistertitel von 1894 aus.“''] Artikel im ''Focus'' vom 5. Oktober 2006.</ref> 113 години по-късно, на [[21 юли|21]] и [[28 юли]] [[2007]] г., срещите между двата тима символично се играят, а в двубоя берлинчани се налагат и по спортен път след 3:0 и 1:1.<ref>Spiegel Online: [http://www.spiegel.de/sport/fussball/0,1518,497063,00.html ''Kurzpässe: Nürnberg frustriert, Viktoria feiert.''] 28. Juli 2007</ref>
 
=== Шампиони на Съюза на германските футболисти (1890 – 1891 г.) ===
Ред 35:
До [[1933]] г. шампионът на страната се определя в условия на директна елиминация, като победителят се излъчва в една среща на неутрален терен. При равенство в редовното време и продълженията се насрочва преиграване, също на неутрално игрище. Поради финансови съображения [[ГФС]] често не спазва принципа за неутрално игрище или посочва терен в непосредствена близост до игрището на един от спорещите отбори. Поради подобни облагодетелстващи решения първенството през [[1904]] г. се прекъсва поради протестите на отпадналите отбори и в крайна сметка през тази година титлата не се връчва на никой клуб.
 
През [[1905]] г. за титлата спорят първенците на отделните местни футболни организации в [[Германия]], включително и на съюзите на германците в чужбина, какъвто е случаят с отбора на немците в [[Прага]] ''Дойчер Праг'', който играе финал през [[1903]] г. Въпреки сравнително големия брой футболни организации, през първия сезон под егидата на [[ГФС]] за първото място спорят само 6 отбора. През следващата година претендентите вече са 8, а през 1905 г. – 11.
 
Увеличаващият се брой на местните футболни съюзи и разликата в класите на членуващите в тях отбори принуждават [[ГФС|Германският футболен съюз]] да въведе реформа от сезон 1906/07. Оттогава финалният турнир включва само осем отбора, излъчени от седем региона на германската държава, провеждащи вътрешни първенства, а това правило се запазва до сезон 1923/24.
Ред 76:
В [[Западна Германия]] [[ГФС|Германският футболен съюз]] не успява да въведе единна елитна лига за цялата страна в продължение на 15 години. До въвеждането на [[Първа Бундеслига]] през [[1963]] г. във [[Германия|ФРГ]] съществуват 6, а от [[1950]] г. 5 местни оберлиги – '''„Юг“''', '''„Югозапад“''', '''„Запад“''', '''„Север“''' и '''„Берлин“'''.
 
До [[1950]] г. шампионът на [[Германия]] се определя в края на сезона по принципа на директната елиминация измежду класираните отбори. От [[1951]] г. финалният кръг се състои от две предварителни групи с по 4 отбора, играещи помежду си по два мача, а първите отбори в двете групи играят финал за шампион на Германия. В двете предварителни групи се класират петте първенци на отделните оберлиги, а останалите 3 места се запълват от четирите вицепървенци (без '''„Берлин“''') в баражни срещи.
 
Този регламент се запазва няколко години. Поради предстоящото [[Световно първенство по футбол 1954|Световно първенство в Швейцария'1954]] броят на участващите отбори във финалния рунд се съкращава на 6 и те играят помежду си по два мача, без да се преминава през 2 предварителни групи. През [[1957]] г. [[ГФС]] прави опит да слее двете предварителни групи в едно, но тази идея не среща подкрепата на клубовете. Затова шампионският турнир преминава в единна група само в годините, когато се играят световни първенства – [[1958]] и [[1962]] г.
Ред 138:
||1926||'''[[Гройтер Фюрт|ШпФгг Фюрт]]'''||[[Херта Берлин]]||4:1||13 юни 1926 г.||Франкфурт|||Валдщадион
|-
||1927||'''[[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]]'''||[[Херта Берлин]]||2:0||12 юни 1927 г.||Берлин||Груневалд-Щадион
|-
||1928||'''[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]'''||[[Херта Берлин]]||5:2||29 юли 1928 г.||Алтона||[[ХШХ Нордбанк Арена|Алтонски стадион]]
Ред 144:
||1929||'''[[Гройтер Фюрт|ШпФгг Фюрт]]'''||[[Херта Берлин]]||3:2||28 юни 1929 г.||Нюрнберг||Дер ерсте Еф Це Ен-Щадион ам Цабо
|-
||1930||'''[[Херта Берлин]]'''||[[Холщайн Кил]]||5:4||22 юни 1930 г.||Дюселдорф||[[Райнщадион]]
|-
||1931||'''[[Херта Берлин]]'''||[[1860 Мюнхен]]||3:2||14 юни 1931 г.||Кьолн||[[Мюнгерсдорфер Щадион]]
Ред 164:
||1939||'''[[Шалке 04]]'''||Адмира Виена||9:0||18 юни 1939 г.||Берлин||Олимпийски стадион
|-
||1940||'''[[Шалке 04]]'''||Дрезденски Спортен Клуб||1:0||21 юни 1940 г.||Берлин||Олимпийски стадион
|-
||1941||'''[[Рапид Виена]]'''||[[Шалке 04]]||4:3||22 юни 1941 г.||Берлин||Олимпийски стадион
Ред 408:
|colspan=2|[[Борусия Дортмунд]]
|-
||1995||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Вердер Бремен]]
|colspan=2|[[СК Фрайбург|Фрайбург]]
|colspan=2|[[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]]
Ред 436:
|colspan=2|[[Байер Леверкузен]]
|-
||2002||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байер Леверкузен]]
|colspan=2|[[Байерн Мюнхен]]
|colspan=2|[[Херта Берлин]]
Ред 456:
|colspan=2|[[Шалке 04]]
|-
||2007||'''[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]'''||[[Шалке 04]]
|colspan=2|[[Вердер Бремен]]
|colspan=2|[[Байерн Мюнхен]]
|-
||2008||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Вердер Бремен]]
|colspan=2|[[Шалке 04]]
|colspan=2|[[Хамбургер ШФ|Хамбург]]
Ред 472:
|colspan=2|[[Байер Леверкузен]]
|-
||2011||'''[[Борусия Дортмунд]]'''||[[Байер Леверкузен]]
|colspan=2|[[Байерн Мюнхен]]
|colspan=2|[[Хановер 96]]
Ред 504:
|colspan=2|[[Борусия Дортмунд]]
|-
||2019||'''[[Байерн Мюнхен]]'''||[[Борусия Дортмунд]]
|colspan=2|[[РБ Лайпциг]]
|colspan=2|[[Байер Леверкузен]]
Ред 775:
* От 1942 до 1947 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и [[Шалке 04]] (по 6 титли);
* От 1948 до 1957 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (7 титли);
* От 1958 до 1960 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и [[Шалке 04]] (по 7 титли);
* От 1961 до 1985 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] (8 до 9 титли);
* През 1986 г. [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и [[Байерн Мюнхен]] (по 9 титли);
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шампиони_на_Германия_по_футбол“.