Шарл VIII: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 49:
След няколко месеца, херцогът на Бретан умира. Наследява го неговата дъщеря — единадесетгодишната [[Анна Бретанска]]. Анна предлага ръката си на император Максимилиан I, и той се жени за нея задочно. Но Ан дьо Божо свиква събрание от богослови и юристи; те обявяват този брак за недействителен, и Шарл е претендент за ръката на херцогинята на Бретан. Ан дьо Божо съумява да привлече на своя страна бретанската аристокрация и херцог Луи Орлеански: Ла Тремойл нахлува в Бретан с армия, и херцогиня Анна е принудена да се съгласи на този брак. На 15 ноември 1491 година под формата на брачен договор се извършва присъединяване на Бретан към Франция. Това е последното автономно феодално владение в страната, от този момент тя може да се счита за обединена в политическо отношение.<ref>Roger Price, ''[https://archive.org/stream/concisehistoryof00pric_0#page/48/mode/2up A concise history of France]'', Cambridge 1993, p. 48</ref>
 
На [[6 декември]] [[1491]] г. Шарл се жени за [[Анна Бретанска]], 15-годишната наследница на Бретанското херцогство. Анна не е доволна от брака си и пристига за венчавката с две легла, по едно за всеки един от съпрузите. Бракът обаче носи независимост на Шарл от роднините му и той ръководи държавата според собственото си виждане. Кралицата живее в Амбоаз и от брака им се раждат четири деца, които умират в ранна детска възраст. Това създава проблем, защото без деца и при евентуална смърт на Шарл тя може да омъжи повторно за друг владетел, с което съюза на Бретан с Франция може да се разтрогне.<ref>De Castries, ''The lives of the kings & queens...'', p. 135</ref>
 
През цялото време при двора е тринадесетгодишна [[Маргарета Австрийска (1480–1530)|Маргарита Австрийска]]. Тя е върната на баща си Максимилиан I заедно с нейната зестра – Нидерландия едва през 1493 г.