Уикипедия

Печка патриаршия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Атанас -> Анастас
м overlinking; козметични промени
Ред 1:
{{Повече източници}}
{{друго значение|патриаршията|манастира на Печката патриаршия|Печка патриаршия (манастир)}}
[[КартинкаФайл:Patriarchate of Peć 2010.JPG|мини|300px|[[катедрала|Катедралния]] храм на Печката патриаршия]]
[[КартинкаФайл:Patriarchate of Peć in the 16th and 17th century.png|мини|300px|Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век]]
'''Печката патриаршия''' ({{lang|sr|Пећка патријаршија}}), '''Пекската патриаршия''', още и '''Ипечка патриаршия''' или '''Ипекска патриаршия''', е историческа южнославянска [[автокефална църква|автокефална]] [[православна църква]], конструирана като такава през 1346 г. в [[Скопие]] от цар [[Стефан Душан]] – на основата на предходната сръбска архиепископия от 1219 г. (с четири стари български епархии), която от своя страна се базира на [[рашка епархия|рашката епархия]] на [[Охридската архиепископия]]. Патриаршията е закрита през 1766 г. от османските власти. Печките патриарси се титулуват „''Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром''“,<ref>{{cite book |last= Църнушанов |first= Коста |authorlink= Коста Църнушанов |title= Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония, стр. 42 |year= |publisher= ДП „Никола Калпъкчиев“, Благоевград}}</ref> защото под църковната юрисдикция на тази патриаршия, освен целокупните [[сръбски земи]], влизат и [[западни български земи]] (части от [[Поморавие]]то, [[Шоплук]]а и [[Северна Македония (област)|Северна Македония]], в т.ч. и [[Рилския манастир]]).<ref>{{cite book |last= Иширков |first= Анастас |authorlink= Анастас Иширков |title= Западните краища на българската земя. Бележки и материали. |year= 1915 |publisher= преиздадена Сибия, библиотека „Вечните книги на България“}}</ref>
 
Ред 13:
== Възстановяване на Печката патриаршия ==
{{основна|Стогодишната хърватско-османска война}}
През 1555 г. по времето на султан [[Сюлейман Великолепни]] в [[Диван (учреждение)|дивандивана]]а има трима везири сърби начело с великия везир [[Мехмед паша Соколович]] – сърбин от [[Херцеговина]] – [[Рюстем паша]] и [[Али паша Семиз]]. Благодарение на тяхното лобиране и след поредица скандали и три поредни събора в [[Охрид]] на [[Охридската архиепископия]] (1528/29; 13 март 1532 г. и 1541 г.), във връзка с антиосманската религиозна дейност на прогонения смедеревски епископ Павле, в дивана се стига до решението да се възобнови старата ''Душанова патриаршия'', като в нея да влязат изцяло [[сръбски земи]], които никога преди не са влизали в [[диоцез]]а и&#768;ѝ – [[Босна и Херцеговина]] и [[Срем]]. [http://www.rastko.org.rs/rastko-bl/istorija/corovic/istorija/6_4.html]
 
Целта на възстановената през 1557 г. [[автокефална църква]] е политическа – да способства посредством православната вяра да укрепи властта на султана и в онези [[сръбски земи]] и по [[военна граница|военната граница]], които са преимуществено католически. От църковно-институционална гледна точка най-здраво укрепени са били [[Западни български земи|западните български земи]], включени в [[диоцез]]а и&#768;ѝ, включително намиращите се днес в България [[Кюстендил]], [[Самоков]], [[Рилски манастир]], [[Мехомия]] (Разлог) и [[Банско]].
 
В 1766 г. диоцезът и&#768;ѝ е подчинен на Цариградската патриаршия.
 
== Понятие ==
В [[българска]]та [[историография]] е прието с понятието Печка патриаршия да се обозначава периода 1557 – 1766 г. от съществуването на тази православна славянска църква, който пък от [[великосръбска доктрина|великосръбската доктрина]] се приема като част от историята на [[Сръбска православна църква|Сръбската православна църква]]. Възстановяването на тази [[южни славяни|южнославянска]] църква е по инициатива на [[Мехмед паша Соколович]], ислямизиран [[сърбин]], родом от [[Херцеговина]], като времето на съществуването и&#768;ѝ съвпада с периода на силна власт и господство (XV-XVIII век) за [[Османска империя|Османската империя]] на [[Балкани]]те, а и въобще.
 
Съществуването на Печката патриаршия по време на управлението на [[Османска империя|Османската империя]] за западните [[Балкани|балкански]] народи има огромно значение, с оглед водене на самостоятелен, независим от [[Цариградска патриаршия|Цариградската вселенска патриаршия]] духовен живот, който способства за съхранение и опазване на християнската им православна южнославянска идентичност.
Ред 27:
Печката патиаршия в периода 1557 – 1766 години обхваща огромен диоцез, а това са всички [[сръбски земи]], [[Поморавие]]то с [[Белград]], [[Банат]], част от [[Трансилвания]] и по-голяма част днешните унгарски и хърватски земи, като земите извън [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] са [[de jure]] под [[юрисдикция]]та на патриаршията до края на т.нар. [[Голяма турска война]], завършила с [[Карловацки конгрес (1698-1699)|Карловацкия конгрес]], т.е. в периода XVI–XVII век.
 
Границите на патриаршията обхващат освен земите на сръбския православен [[клир]], но така също и западните [[българско землище|български земи]]. В [[диоцез]]а и&#768;ѝ влизат освен земите на днешно [[Косово]] и Северна [[Македония (област)|Македония]] (обособени в Скопска епархия), [[Кюстендилска епархия|Кюстендилската митрополия]] и [[Самоков]]ската [[епископ]]ия с [[Разлог|Мехомия]] и [[Банско]] ([[Самоковска епархия]]).
 
В диоцеза на Печката патриаршия в периода от възобновяването и&#768;ѝ през 1557 г. е [[Рилски манастир|Рилският манастир]]. <ref>{{cite book |last= Янев |first= Янчо |authorlink= Янчо Янев |title= Кюстендилската митрополия |year= 2001 |publisher= Фабер, [[ISBN]] 954-9541-97-5}}</ref>
 
== Бележки ==
Ред 44:
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Печка патриаршия| ]]
[[Категория:История на Печ (Косово)]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Печка_патриаршия“.