Разлика между версии на „Пиянец“

м
overlinking; козметични промени
м (overlinking; козметични промени)
{{друго значение|областта в Източна Македония|бившето село в Дебърско|Пиянец (Дебърско)}}
{{Географска област}}
[[FileФайл:Appeal-from-people-of-Pianets-to-Russian-military-18mar1878.jpg|мини|250п|Прошение до [[Марин Дринов]] от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г.
<br>
<br>
Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината [[Влахина]], югоизточната ниска част на [[Осоговска планина]] и средното течение на река [[Брегалница]] в [[Северна Македония]]. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област [[Осоговия]]та не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината [[Черната скала]], през която минава държавната граница.
 
Областта е характерна със силно развити [[ерозия|ерозионни]] процеси. В геоложко отношение принадлежи към [[Краищиди]]те. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на [[Струма]] – [[Елешница (приток на Струма)|Елешница]] (с притока си Речица), [[Копривен]] и други и река [[Брегалница]] (ляв приток на [[Вардар]]) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.
 
От север на юг през седловината [[Черната скала]], от село [[Ваксево]] в България до град [[Делчево (град)|Делчево]] в Северна Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село [[Църварица]] и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път.
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Историко-географски области в България]]
[[Категория:Историко-географски области в Северна Македония]]