Разлика между версии на „Подолско възвишение“

м
overlinking; козметични промени
м (overlinking; козметични промени)
'''Подолското възвишение''' ({{lang|uk|Поді́льська височина́}}; {{lang|ru|Подольское возвышенность}}) е обширна хълмиста област в югозападната част на [[Украйна]], като се явява междинна зона между [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]] на север и североизток и склоновете на [[Източни Карпати|Източните Карпати]] на югозапад. Дължина около 560 km, ширина до 160 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article090386.html «Большая Советская Энциклопедия» – Подольская возвышенность, т. 20, стр. 128]</ref>
 
Простира се от северозапад на югоизток предимно в междуречието на реките [[Днестър]] на юг и югозапад и [[Южен Буг]] на север и североизток. На север плавно преминава в по-ниското [[Волинско възвишение]], а на изток – с [[Приднепровско възвишение|Приднепровското възвишение]]. В различни по-стари географски източници и географски карти двете възвишения се обединавят под едно название Волино-Подолско възвишение.<ref name="bse"></ref>
 
Изградено е предимно от варовици, мергели, пясъчници и шисти, а в източната част от гранити и гнайси, препокрити с льосови и льосовидни наслаги. Релефът му се характеризира с обширни плоски възвишения и дълбоки, каньоновидни долини между тях. Височината му се понижава от 380 – 320 m на северозапад до 220 – 130 m на югоизток. Максимална височина връх '''Камула 472 m''' {{coord|49|41|12|N|24|20|50|E}}, разположен в северозападната му част, на 2 km югоизточно от село Подгородище, [[Лвовска област]]. Северният край на възвишението в резултат на интензивното ерозионно разчленение има хълмист релеф, като тук са разположени обособени по-малки възвишения: Толтри (Медобори), Гологори, Вороняки, [[Кременецко възвишение]] и др. Южната и югозападната, Приднестровска част на Подолското възвишение представлява стъпалообразна равнина, образувана от обширните надзаливни тераси на река [[Днестър]].<ref name="bse"></ref>
 
Подолското възвишение се явява вододел на водосборните басейни на реките [[Днестър]] на юг, [[Западен Буг]] на северозапад, [[Южен Буг]] на изток и [[Припят]] на север (десен приток на [[Днепър]]). От него водят вачалото си реките [[Западен Буг]] и [[Южен Буг]], множество леви притоци на [[Днестър]] – [[Серет (приток на Днестър)|Серет]], [[Збруч]], Мурафа и др. и два десни притока на [[Припят]] – [[Стир]] и [[Горин]] с притока си [[Случ]].<ref name="bse"></ref>
 
Значителна част от територията на възвишението се обработва за целите на земеделието. Има запазени дъбови гори с примеси от габър и липа и обширни ливадни степи. В северните му части се срещат малки букови гори, а в южните са разпространени тревисто-типчаково-коилови степи.<ref name="bse"></ref>
 
== Източници ==