Пресиян (село): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред |
м overlinking |
||
Ред 17:
До [[Освобождението]] на България селото е било почти изцяло турско. Наричало се е Салтъклар, име което носи до [[7 декември]] [[1934]] г. Около [[1883]] г. в него е имало около 100 турски къщи. Стари предания говорят, че една част от най-ранните турските заселници дошли в селото от района на град [[Мека]]. Преди заселването на турците селото е било българско, но част от населението е било избито, а останалото постепенно се претопило. Единствен спомен от старите български жители са заварените от турците старинни имена на някои местности около селото – Марабунар, Гяурчаарсъ, Домусдиамент.
Първата по-голяма вълна от нови заселници в селото идва след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Пребраженското въстание]], основно от село [[Марулево]], [[Благоевград|Горноджумайско]] през [[1903]] г. Повече български заселници в Пресиян идват 5 години след
Около [[1905]] г. идва нова вълна заселници от Старозагорско. През [[1929]] г. идват заселници-българи и от [[Беломорие]]то – от селата [[Малък Дервент]] и [[Голям Дервент]].
Изселването на турците от селото започва още след [[Освобождението]], но по масов характер придобива в изселническите вълни от
Първото съвременно училище в селото е открито през [[1892]] г., а пръв учител е бил Цвятко Стойнов Парашканов от същото село.
|