Присад (област Бургас): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Wikimaden (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
м overlinking; козметични промени
Ред 32:
В книгата си „[[Индже войвода]]“ Горо Горов цитира една легенда, която твърди, че гробът на прославения [[хайдутин]] е на територията на днешното присадско землище. Това не съвпада с документите, открити в руските архиви, но подсказва, че Стоян Инджето е върлувал по тези места.
 
Не са запазени предания за някакви жестоки противоречия между двете вероизповедания. Знае се обаче, че „правоверните“ не са допускали „гяурите“ да наливат вода от чешмата на чифлика, тъй като се страхували, че ще я омърсят, защото ядат свинско. Българите били принудени да си направят свой кладенец. Днес от лявата страна на пътя за [[Дебелт]] има една местност, която се казва „Гяур бунар“.
 
Селото се е състояло от две махали – българска и турска. Както [[земеделието]], така и [[скотовъдството]] са били развити на едно високо за времето си ниво. Непосредствено преди колективизацията в Присад е имало над 4000 глави добитък. Най-голям е делът на [[Домашна овца|овцете]], после са [[кози]]те и след това [[Домашна свиня|прасетата]]. Всяка къща (техният брой е достигал до осемдесет) е притежавала поне една впрегатна двойка добитък ([[коне]], [[вол]]ове или [[биволи]]) и непременно [[Домашно говедо|крава]]-две за [[мляко]].
Ред 56:
В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище (1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов – по прякор „Каунчето“. Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.
 
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях са закупени четиринадесет книги – предимно за революционните борби. Просветените хора са ги прочитали и с аги разказвали на неграмотните. С всяка нова артистична проява книжният фонд на читалище „Възраждане“ се умножавал. С читалищната дейност е свързан Ради Иванов, който през 1932 г. е председател на настоятелството. Всичко е било на доброволни, обществени начала.
 
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
Ред 64:
През периода 1910 – 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
 
Квалифициран медицински персонал тук е почти непознат до 1960 г. Първият фелдшер, отговарящ специално за здравеопазването в Присад е Янчо Янев. За неговата работа е отредена стая за медицински кабинет. Фелдшер Радка Белчева работи през 1977 – 80 г.
 
На 19 ноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото „допитване до народа“, инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] „за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години“.
Ред 70:
През 1948 година Алатлий е преименувано на Присад. Пак тогава е прокарано шосето [[Бургас]] – [[Зидарово]], което минава близо до селото.
 
През 1949 – 1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970 г., поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират оттук в посока [[Бургас]] и [[Поморие]]. Останалите, подлежащи на обучение са принудени да пътуват до [[Зидарово]].
 
През 1951 г. е изготвен първият [[кадастрален план]].
Ред 82:
През 1962 – 1963 г. е построена търговската сграда. Председател на потребителната кооперация тогава е Любен Пенев.
 
През 1967 г. са баластирани и чакълирани с всички улици, оформен е и площадът.
 
През 1967 г. селото е водоснабдено с питейна вода от собствен водоизточник. Съдействие оказва Станчо Янев.