Присад (област Бургас): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м overlinking; козметични промени |
||
Ред 32:
В книгата си „[[Индже войвода]]“ Горо Горов цитира една легенда, която твърди, че гробът на прославения [[хайдутин]] е на територията на днешното присадско землище. Това не съвпада с документите, открити в руските архиви, но подсказва, че Стоян Инджето е върлувал по тези места.
Не са запазени предания за някакви жестоки противоречия между двете вероизповедания. Знае се
Селото се е състояло от две махали – българска и турска. Както [[земеделието]], така и [[скотовъдството]] са били развити на едно високо за времето си ниво. Непосредствено преди колективизацията в Присад е имало над 4000 глави добитък. Най-голям е делът на [[Домашна овца|овцете]], после са [[кози]]те и след това [[Домашна свиня|прасетата]]. Всяка къща (техният брой е достигал до осемдесет) е притежавала поне една впрегатна двойка добитък ([[коне]], [[вол]]ове или [[биволи]]) и непременно [[Домашно говедо|крава]]-две за [[мляко]].
Ред 56:
В началото дядо Бою Дженезов предоставя една стая от дюкяна си за училище (1902). Дългогодишният кмет Георги Гагаузов е изпратен на обучение в [[Русия]] и след завръщането си започва да учителства. През 1912 г. се строи първото училище с три класни стаи и коридор. Занятията в него открива учителят Иван Генов – по прякор „Каунчето“. Скоро започва [[Балканска война|Балканската Война]]. Той е мобилизиран и изпратен на фронта, където загива.
През 1929 г. Учителят Жеко Ставрев полага в Присад основите на читалищното дело. Младежите са организирали вечеринки и са изнасяли представления пред населението и със средствата, получени от тях
По думите на бургаския краевед Георги Райков, в с. Присад [[Антон Страшимиров]] е списвал [[вестник "Юг"]], но за съжаление от него не е намерен нито един брой.
Ред 64:
През периода 1910 – 1928 г. с. Присад силно е засегнат от [[малария]], поради лоши хигиенни условия. Тогава много хора го напускат и се заселват в село [[Ливада (област Бургас)|Ливада]]. По това време кмет е дядо Боню. Той раздава хининови таблетки на засегнатите от малария, които са повече от половината жители на селото.
Квалифициран медицински персонал тук е почти непознат до 1960 г. Първият фелдшер, отговарящ специално за здравеопазването в Присад е Янчо Янев. За неговата работа е отредена стая за медицински кабинет. Фелдшер Радка Белчева работи през 1977 – 80 г.
На 19 ноември 1922 година и в Ахлатлий се провежда така нареченото „допитване до народа“, инициирано от правителството на [[Александър Стамболийски]]. По този начин властите получават голяма подкрепа за съдене на министрите от кабинетите на [[Иван Евстратиев Гешов|Иван Евстатиев Гешов]], д-р [[Стоян Данев]] и [[Александър Малинов]] „за обявените и водени войни и за последвалите ги катастрофи през 1913 и 1918 години“.
Ред 70:
През 1948 година Алатлий е преименувано на Присад. Пак тогава е прокарано шосето [[Бургас]] – [[Зидарово]], което минава близо до селото.
През 1949 – 1951 е построено ново училище с осем класни стаи. То продължава да функционира до 1970 г., поради миграционните процеси в стараната, които обезлюдяват много села в [[България]]. Много семейства мигрират оттук в посока
През 1951 г. е изготвен първият [[кадастрален план]].
Ред 82:
През 1962 – 1963 г. е построена търговската сграда. Председател на потребителната кооперация тогава е Любен Пенев.
През 1967 г. са баластирани и чакълирани с всички улици, оформен е и площадът.
През 1967 г. селото е водоснабдено с питейна вода от собствен водоизточник. Съдействие оказва Станчо Янев.
| |||