Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м overlinking
Ред 43:
В рамките на международната конференция „НАТО – следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа“, която се провежда на [[18 април]] [[2002]] г. в [[Атина]], министрите на отбраната на България, [[Гърция]], [[Румъния]] и [[Турция]] правят съвместно изявление относно единната позиция на 4-те държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евро-атлантическата сигурност и стабилност.
 
На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в [[Прага]] на [[21 ноември]] [[2002]] г. е взето решение България, заедно с други 6 страни кандидатки ([[Естония]], [[Латвия]], [[Литва]], [[Румъния]], [[Словакия]] и [[Словения]]), да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.
 
Разговорите с България са осъществени в 2 кръга, съответно на [[10 януари]] и [[10 февруари]] [[2003]] г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи [[Любомир Иванов (дипломат)|Любомир Иванов]], на делегацията на НАТО – помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик [[Гюнтер Алтенбург]]. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият – на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.