Мирен договор в Роскиле: Разлика между версии

'''Мирният договор от Роскиле''' (''Roskilde'') е етап от [[Малка северна война|Малката северна война]] (1655 -– 1660), сключен между [[Дания-Норвегия|Дания]] и [[Швеция]] на 26 февруари 1658 г. Той е пряка последица от дръзкия [[Маршът през протоците|Марш през протоците]] на шведската армия и е от преломно значение за статуквото в [[Балтийско море]]. От този момент Швеция окончателно известваизмества Дания като лидер в региона.

До 1523 г. Дания е абсолютен хегемон в [[северна Европа]], основавайки се на [[Калмарска уния|Калмарската уния]] -– съюз с [[Норвегия]] и Швеция под нейна егида. Оттам нататък шведите напускат унията и започват да градят собствена империя за сметка на датчаните. Все пак през ХVІ и началото на ХVІІ в. те отстъпват по сила и по-скоро се отбраняват. Дания държи под контрол всички изходи от Балтийско море (през т. нар. [[Датски протоци]]), събира големи такси от търговските съдове, а военни кораби пропуска по свое усмотрение. През [[Калмарска война|Калмарската война]] (1611 -– 1613) Швеция опитва да си осигури излаз през Норвегия, но не успява.

Балансът започва да се променя през [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]] (1618 -– 1648) и военните победи на [[Густав II Адолф|Густав Адолф]]. Тогава се появява първата плеяда талантливи шведски генерали като [[Юхан Банер]] и [[Ленарт Тощенсон|Ленарт Торстенсон]]. Именно вторият през [[Шведско-датска война (1643 – 1645)|1643- – 1645]] г. успява да нанесе първо поражение на Дания. С договора от Бьомсебро старата монархия изгубва остров [[Готланд]] и провинция Емтланд. Тя мечтае за реванш и през 1657 г. безразсъдно се впуска в нова война. Само че шведският крал [[Карл X|Карл Х]] я напада с всичките си сили, завзема полуостров [[Ютланд]] и в началото на февруари преминава с 12 000 души, коне и артилерия през замръзналите протоци Малък и Голям Белт.<ref>Йорг-Петер Финдайзен, ''Швеция. От наченките до наши дни'', София 2008, с. 178-179</ref> Появявайки се пред [[Копенхаген]], войската му предизвиква паника у датчаните, които малодушно склоняват да капитулират. Ето защо договорът от Роскиле се нарича също "Паническият„Паническият мир"мир“.

На първо място Дания се ангажира да напусне войната и да прекрати участието си в антишведския съюз. Още повече, тя се ангажира да подпомага с войски следващите военни ходове на Карл Х. Датският крал [[Фредерик III]] трябва и да плати издръжката на шведските окупационни сили край столицата си. Победителите получават ценните датски провинции [[Блекинге (провинция)|Блекинге]], Скания ([[Сконе (провинция)|Сконе]]), Бохуслан и [[Халанд (провинция)|Халанд]] (последната е предадена за временно управление на Швеция още през 1645 г.). Под тяхна власт попадат също остров [[Борнхолм]] и провинция Тронделаг -– тоест средната част на Норвегия около град [[Тронхайм|Трондхайм]].<ref>T. K. Derry, ''[https://archive.org/stream/historyofscandin00derr#page/132/mode/2up A history of Scandinavia. Norway, Sweden, Denmark, Finland, and Iceland]'', Minneapolis 1979, p. 133</ref> Херцогът на Холщайн- – Готорп (шведски съюзник, когото датчаните са лишили от владението му) се възстановява на своя престол. Дания се отказва от правото си да облага шведските търговски кораби с такси през протоците и не може да възпрепятства преминаването на военните.

Тези клаузи могат да се определят като позорна капитулация. Датчаните не осъзнават веднага какво са изгубили, а то е самото си господстващо положение в региона. Редица други държави остават много недоволни от промяната -– на първо място [[Жечпосполита|Полша]] и [[Съединени провинции|Съединените нидерландски провинции]], които интензивно използват протоците. Холандците веднага изпращат ескадра начело с [[Михил де Ройтер|адмирал де Ройтер]] да подкрепи Дания. Самите датчани се съвземат и се подготвят за съпротива. Те усещат, че шведските амбиции не са приключили и са прави. Карл Х решава да довърши унищожението на Дания и през лятото на 1658 г. нарежда нова атака. Този път шведите търпят поражение -– от холандците по море, не успява и обсадата им на Копенхаген.<ref>Финдайзен, ''Швеция.''.., с. 181</ref> Местното население прогонва шведските окупационни войски от Трондхайм и Борнхолм. Ето как се стига до новия договор от Копенхаген (27 май 1660), който отразява тези промени.

Все пак придобивките на Швеция остават от голямо стратегическо значение. Те оформят днешните ѝ граници на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]].<ref>''[https://www.britannica.com/place/Sweden/The-reign-of-Gustav-II-Adolf#ref403794 History of Sweden]'', Encyclopedia Britannica</ref> ТяШвеция пробива за първи път изолацията, която географията ѝ е наложила до момента. Дори без да използва протоците, тя пак има пристанища на свободния океан (на брега на протока [[Категат]]).<ref>''[https://historylearning.com/sweden-1611-to-1718/charles-x/ Charles X], HistoryLearning.com, 2015''</ref> Сега шведите пристъпват към монополизиране на търговията в Балтийско море, владеейки в същото време [[Финландия]] и [[Прибалтика]]. В този смисъл договорът от Роскиле е най-важната стъпка за изграждането на [[Шведска империя|Шведската империя]].

Загубата на Блекинге, Сконе и Халанд, както и бързо вървящата им шведификация, предизвиква превъоръжаване в Дания и два опита за тяхното възвръщане -– през [[Сконска война|Сконската война]] (1676 -– 1679) и [[Велика северна война|Великата северна война]] (1700 -– 1721). Само при първия случай датчаните имат действителен шанс за реванш. С провала си в началото на ХVІІІ в. те се примиряват с поражението. Скоро за тях предстоят други важни загуби.