Петко Каравелово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 19:
В миналото селото е било турско селище известно като Одаите. Разположено на важния за търговските кервани път от гр. [[Габрово]] и гр. [[Велико Търново]] за гр. [[Свищов]] и гр. [[Русе]] в селото са съществували няколко хана (гостоприемници). Оттук идва и името на селото, от турската дума одая – стая, гостоприемница. Ханджийството процъфтява и след [[Освобождението]]. Преустановява се след откриването на ж.п. линията Русе-Горна Оряховица. От другата страна на р. [[Янтра]] в местностите „Мечи дол“ и „Граматика“ са съществували български селища, а между тях в местността, известна сега като „Манастир тепе“ е имало манастир или параклис. Какво е станало с тези селища, не се знае, тъй като по време на Освобождението вече не са съществували и в днешно време се проучват само от иманярите.
По време на Освобождението по-голямата част от турското население заминава с отстъпващите турски войски и след подписването на мирния договор с [[Турция]] се завръщат и започват да разпродават имотите си. От този период започва заселването на българи в селото. Първите заселници са били от съседното с. [[Полски Сеновец]], а след това и от селата [[Михалци]], [[Дичин]], [[Ресен]], Сергювец (сега част от с. [[Първомайци]], общ. Г. Оряховица), [[Вишовград]] и няколко семейства балканджии. Спрямо съседните села селото е минавало за бедно. За да се преодолее нуждата от земя, се е прибягнало до изкореняване на гори по източния бряг на р.
== Религии ==
| |||