Карл IV (Свещена Римска империя): Разлика между версии

С имперската корона на главата си Карл вече може да реализира дългосрочните си планове в империята. В сътрудничество с херцога на Саксония и с помощта на канцлера Ян от Стржеда,<ref>Лаптева,Л.П.-История Чехии периода феодализма,изд.МУ,1993 г, стр.53</ref> императорът подготвя предложение за изменение на правните принципи, които да уреждат избора на римско-немските крале. Първите 23 статии от новия кодекс са приети от Райхстагадиетата в Нюрнберг на 10 януари 1356 г. Останалите седем статии са приети на диетата в [[Мец]] на 25 декември 1356 г.

Златната була подчерта изключителната позиция на бохемския крал, който трябваше да има предимство пред всеки друг избирател, присъстващ на Райхстагаколегията и други известни събрания в империята. Например, той може да последва императора и да носи корона на главата си. Златната була въвежда и други привилегии за бохемското кралство: потвърждава свободния избор на чешкия крал от чешкия парламент в случай на изчезване на кралското семейство или наследственост след отказ. Императорът не може да предоставя чешката държава на друг ако кралят умре, дори не може да назначава бохемския крал. Бохемското кралство има изключително право на съдебен суверенитет. Бохемският крал има право да сече златни и сребърни монети.<ref>Лаптева,Л.П.-История Чехии периода феодализма,изд.МУ,1993 г, стр.53</ref> Така разпоредбите поставят Чешкото кралство на специално, независимо и привилегировано място в империята.<ref>BOBKOVÁ. Velké dějiny zemí Koruny české, s. 318-324</ref>,<ref>SPĚVÁČEK. Karel IV. Život a dílo (1316–1378), s. 243–244</ref><ref>Vlastní životopis Karla IV., s. 32–33</ref><ref> ČORNEJ, Petr, a kol. Dějiny zemí Koruny české I. Praha, Litomyšl: Paseka, 2003. ISBN 80-7185-605-3. S. 117.</ref>