Лариска и Тирнавска епархия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 30:
В периода от средата на 8 век до началото на 10 век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриас, Фарсала, [[Домокос]], [[Зейтуни]], [[Езерос]] ([[Ксиниада]]), [[Лидорики]] (западно от [[Амфиса]]), [[Трики]], Ехинос, [[Колидрос]] и [[Стаги]]. <ref>Heinrich Gelzer, "Ungedruckte... Texte der Notitiae episcopatuum", Munich, 1900, 557.</ref>{{sfn|Koder|Hild|1976|p=82}} От началото на 10 век долината на [[Сперхей]] с [[Фтиотида]] са отделени в самостоятелна [[митрополия]], като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна [[архиепископия]]. Точно от това време на [[Симеон Велики]] със [[Златен век (българско средновековие)|златния български век]] датират историческите сведения за българи по долината река [[Енипей]]. От 1020 г. Стаги е епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].
През 1175 г. при управлението на император [[Мануил I Комнин]] тесалийските епархии броят 28.
От 1391 г. до 1739 г. Лариса не е митрополитски център за сметка на седалището на [[Османска Тесалия]] – [[Трикала]]. В 1739 година Трикийската епископия е възстановена, а катедрата на митрополията върната в Лариса. От 1734 година епархията носи името Лариска и Тирнавска.
През 1881 г., Тесалия е отстъпена на Гърция. През 1900 г. епархиите на Фарсала и [[Платамон]] се обединени с тази на Лариса под името
Лариса с дицеза си е покровителствана от първия си епископ [[Ахил Лариски]], чийто [[мощи]] са били пренесени от цар [[Самуил]] на [[Свети Ахил (остров)|остров Свети Ахил]].
| |||