Ранно средновековие: Разлика между версии

[[Велика България]] се създава около [[632]] година, когато е отхвърлена властта на аварите и начело застава хан [[Кубрат]]. През [[635]] година му е даден ранг на [[патриций]] от византийския император [[Ираклий]]. Скоро след смъртта на Кубрат обаче, държавата се разпада под ударите на [[Хазарски каганат|хазарите]] и петте сина на владетеля – [[Батбаян]], [[Котраг]], [[Аспарух]], [[Кубер]] и [[Алцек]] се разделят. Някои историци са на мнение, че всъщност българската държава е създадена именно в 632 година, а синовете Аспарух и Котраг са продължители на държавната традиция в новите си земи, тоест – те владеят части от Велика България.

 

 

В средата на 8 век страната изживява дълбока криза, но при хановете [[Телериг]] (768 – 777) и [[Кардам]] (777 – 802) България излиза бавно от упадъка. Хан [[Крум]], който е владетел от 802/3 до 814 година, увеличава териториите на държавата на север, запад и юг, като дори [[Битка при Върбишкия проход|убива византийския император Никифор I Геник]] през 811 година. При сина му [[Омуртаг]] завоеванията са затвърдени.