Репликация на ДНК: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking; козметични промени
м overlinking
Ред 4:
'''Репликация на [[ДНК]]''' се нарича удвояване на [[молекули]]те на ДНК (при някои [[вируси]] на [[РНК]]) при участието на специфични [[ензим]]и и [[белтъци]]. Основен ензим на репликацията е [[ДНК-полимеразата]] (ензимите на репликацията имат приложение в генното инженерство). Целият комплекс от ензими и белтъци се означава като белтъчен комплекс на репликацията.
 
Процесът осигурява точно копиране на [[ген]]етичната информация и предаването и от [[поколение]] в поколение. Репликация е и удвояването на [[хромозом]]ите, в основата на което е репликацията на [[ДНК]]. Като се спазва правилото за съответност (допълнителност, комплементарност), срещу азотната база А (Аденин) от едната [[полинуклеотидна верига]] застава Т (Тимин), а срещу Г (Гуанин) застава Ц (Цитозин) или обратното. Ако всеки „новодошъл“ [[нуклеотид]] се свърже с предходния, ще се получи нова полинуклеотидна верига – допълнително копие на изходната. Този „остроумен“ и същевременно прост механизъм стои в основата на процесите на съхраняване и предаване на генетичната информация във всяка [[клетка]]. Процесът, при който се удвоява ДНК, се нарича репликация или биосинтеза на ДНК (синтез на ДНК).
 
Репликацията на ДНК се извършва през синтетичния период (S-период) от [[интерфаза]]та на митотичното делене ([[митоза]]). Репликацията протича в [[клетъчно ядро|ядрото]] на клетката. Ензимите, взимащи участие в процеса са ДНК-полимераза I, ДНК-полимераза III, ДНК-зависима РНК-полимераза (праймаза), ДНК-хеликаза и още редица други.