Брайън Клъф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http) |
||
Ред 32:
}}
'''Брайън Хауърд Клъф''' ({{lang|en|Brian Howard Clough}}<ref>[http://www.merriam-webster.com/dictionary/Clough Звуков файл за произношение на фамилията]</ref>) е бивш английски футболист, роден на [[21 март]] [[1935]] г. в [[Мидълзбро]], починал на [[20 септември]] [[2004]] г. Като футболист блести с невероятната си успеваемост – 251 гола в 274 мача, а като треньор с успехите си в [[Дарби Каунти]], с който става шампион на [[Англия]] и шампион на [[Втора английска дивизия]], и [[Нотингам Форест]], с който става шампион на Англия, четирикратен носител на [[Карлинг Къп|Купата на лигата на Англия]] и двукратен носител на [[КЕШ]] (в две поредни години). Триумфът на Клъф в КЕШ с отбор, който не е сред големите имена в [[Европа]], се счита за едно от най-големите постижения в историята на футбола.<ref name="Stars pay tribute to Clough">
== Детство и личен живот ==
Ред 52:
[[Файл:Brian Clough statue.jpg|мини|250px|Статуята на Брайън Клъф в Мидълзбро]]
Клъф играе за отборите на [[Билингам Синтония]] и [[Грейт Бротън]], преди да се присъедини към [[ФК Мидълзбро|Мидълзбро]] през ноември [[1951]] г., когато подписва договор като аматьор. След като отбива военната си служба, той се връща в отбора и през 1955 г. подписва първия си професионален договор. Дебютира на [[17 септември]] същата година срещу [[ФК Барнзли|Барнзли]] и отбелязва първия си гол на [[8 октомври]] срещу [[ФК Лестър Сити|Лестър Сити]].<ref name="Cloughie's Career">
През юли [[1961]] г. той преминава в [[АФК Съндърланд|Съндърланд]] за рекордните за клуба 48 000 [[британска лира|паунда]].<ref name="Collision that transformed Brian Clough’s life">
През октомври [[1965]] г. се състои бенефисният мач на Брайън Клъф, в който [[Нюкасъл Юнайтед|Нюкасъл]] побеждава Съндърланд с 6:2, а Брайън вкарва гол от дузпа.<ref>[http://www.osheasport.co.uk/10/category/brian%20clough/1.html Clough's true legacy]</ref>
Ред 60:
За [[Национален отбор по футбол на Англия|националния отбор]] Клъф записва само два мача срещу [[Национален отбор по футбол на Уелс|Уелс]] на [[17 октомври]] и [[Национален отбор по футбол на Швеция|Швеция]] на [[28 октомври]] [[1959]] г., без да отбележи гол. Освен това има три мача и един гол за [[Младежки национален отбор по футбол на Англия|младежкия]] и един мач и един гол за Б отбора на страната.
{{цитат|Аз съм най-добрият нападател в страната и един от най-добрите в историята на футбола.<ref name="Brian Clough">
== Кариера като треньор ==
Успехите на Клъф успяват да променят мнението на медиите, които в началото на треньорската му кариера го наричат „арогантен“, „груб“, „противоречив“, „вятърничав“ и „надут“, докато накрая се спират на „най-добрия в професията“.<ref>[http://www.novinar.net/news/naj-dobriiat-v-profesiiata-ili-prosto-brajan-klaf_MTQwNTs1Nw==.html Най-добрият в професията или просто Брайън Клъф]</ref> Първите определения са оправдани от язвителните коментари на Клъф срещу директорите на [[футболната асоциация|Английската футболна асоциация]], шефовете на отборите, колеги треньори като [[Мат Бъзби]], [[Алф Рамзи]] и [[Дон Реви]], футболисти като [[Били Бремнър]], [[Норман Хънтър]], [[Питър Лоримър]] и [[Ян Томашевски]]. Клъф печели славата си на твърд, но честен треньор, който настоява играчите му да играят чисто и да не спорят със съдиите.<ref name="The Objectional Braggart">
{{цитат|Аз определено не съм най-добрият мениджър в бизнеса, но със сигурност съм в топ 1.<ref name="Магията на Клъф">
{{цитат|Сигурен съм, че шефовете мислеха, че аз ще искам да водя парада ако ме назначат за треньор на националния отбор. Да не ме назначат беше умно решение от тяхна страна, защото щях да направя точно това, от което се опасяваха.<ref>[http://www.soccerphile.com/soccerphile/managers/brian-clough2.html The Death of Brian Clough]</ref> |}}
=== Хартлипул Юнайтед ===
През октомври 1965 г. Брайън Клъф поема отбора на [[Хартлипул Юнайтед]], който по това време е в четвърта дивизия. Клъф е едва на 30 години и е най-младият треньор в лигата.<ref name="Магията на Клъф"/> Без да сподели това с президента на отбора той назначава за свой помощник [[Питър Тейлър (футболист, р. 1928)|Питър Тейлър]], бивш съотборник в Мидълзбро.<ref name="Brian Clough"/> През първия сезон отборът завършва на осемнадесета позиция, а следващия – десет места по-нагоре. През [[1967]] г. идва офертата от Дарби Каунти и Клъф и дясната му ръка Тейлър приемат новото предизвикателство, въпреки интереса и от страна на [[Астън Вила]] и първодивизионния [[Уест Бромич Албиън|Уест Бромич]].<ref name="His time at Derby">
=== Дарби Каунти ===
Ред 76:
По това време Дарби Каунти се намира в дъното на Втора английска дивизия. Отборът не е играл в най-висшото ниво на английския футбол от почти петнадесет години, а най-големият успех в историята му е спечеленият финал за ФА Къп през [[1946]] г. Затова и никой не очаква успехите, които предстоят на отбора от [[Източен Мидландс]]. През първия си сезон начело на Дарби Каунти Клъф и Тейлър не успяват да постигнат нищо особено. Отборът обаче е почти изцяло променен от играчите, които заварва, Клъф запазва едва четирима – [[Кевин Хектър]], [[Алан Дърбан]], [[Рон Уебстър]] и [[Колин Бълтън]], а останалите единадесет са освободени от Клъф. Същата съдба сполетява и секретаря на отбора, главния скаут, човекът, който се грижи за тревното покритие, както и жените, които носят чая, само защото ги е чул да се смеят след загуба на Дарби.<ref name="Магията на Клъф"/> Привлечени са дванадесет нови играчи, сред които [[Рой Макфарланд]], [[Джон О'Хеър]], [[Джон Макгавърн]], [[Алан Хинтън]], [[Дейв Маккай]] и [[Уили Карлин]].
Още следващия сезон Дарби Каунти печели първенството на Втора английска дивизия и промоция за елита. Завръщането на отбора в Първа Английска дивизия през сезон 1969/1970 е повече от триумфално. Сезонът започва добре, като Дарби остава най-дълго в сравнение с другите отбори без поражение. През септември [[1969]] г. Дарби Каунти надиграва [[Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] с 5:0 - това е 22-ият пореден мач на отбора без загуба, рекорд, неподобрен и до днес от отбора.<ref name="1960 to 1970">
Реакцията на Клъф е типична за него – през януари [[1971]] г. урежда най-скъпия трансфер в историята на отбора до момента без знанието на президента [[Сам Лонгсън]] – закупен е [[Колин Тод]] от Съндърланд за 170 000 паунда. Сезонът е по-слаб за Дарби и отборът финишира на девето място.
Ред 82:
[[Файл:RoyMcFarland03.jpg|мини|230px|Рой Макфарланд – един от ключовите играчи на отбора]]
През сезон 1971/1972 Брайън Клъф извежда отбора до първата шампионска титла в историята му. Въпреки липсата на двама основни играчи – Дейв Маккай става играещ треньор на [[ФК Суиндън Таун|Суиндън Таун]], а Рой Макфарлънд боледува от [[грип]] – в първите дванадесет срещи Дарби Каунти няма поражение и се намира на трета позиция. Около [[Нова Година]] обаче отборът се смъква до петото място. В последния си мач овните побеждават [[ФК Ливърпул|Ливърпул]] и заемат първата позиция, но първенството още не е решено, защото следващата седмица предстоят да бъдат изиграни още две срещи – [[Лийдс Юнайтед]] се нуждае от равенство срещу [[ФК Уулвърхямптън Уондърърс|Уулвърхямптън]], а Ливърпул от победа срещу [[ФК Арсенал|Арсенал]], за да изпреварят Дарби Каунти. След последния си мач, Питър Тейлър води играчите на почивка на Майорка, а Брайън Клъф отива със семейството и родителите си на [[Острови Сили|Островите Сили]]. Там те научават, че са спечелили шампионската титла – Лийдс губи, а Ливърпул завършва наравно.<ref name="His time at Derby">
Въпреки успеха, противоречията между Клъф и президента Лонгсън се задълбочават. През август 1972 г. треньорът настоява семейството му да го придружи на турнето на отбора в [[Холандия]] и [[Западна Германия]]. Лонгсън заявява, че това не е ваканция, а част от работата и Клъф отказва да замине, прехвърляйки задълженията си на Питър Тейлър. По-късно същия месец Брайън купува [[Дейвид Ниш]] от Лестър Сити за 225 000 паунда, счупвайки британския трансферен рекорд.<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/fa_cup/6291323.stm „Were you there...“, ВВС, 26 януари 2007]</ref> Това отново се случва без знанието на ръководството и един от директорите – Джак Къркланд забранява на Клъф и Тейлър да правят подобни скъпи трансфери. На [[3 септември]] Клъф напада феновете на отбора. Той ги нарича срамна сбирщина и ги обвинява, че започват да скандират само в края на мача, когато отборът води в резултата и иска да ги чуе да пеят и подкрепят Дарби и когато изостава.<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty28.htm September 1972, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1973 – 74 (4th year)]</ref> Лонгсън се извинява на запалянковците и заявява, че той и бордът на директорите се дистанцират от думите на треньора, а разривът между двамата вече е неизбежен. В чисто футболно отношение Дарби Каунти не успява да защити титлата, завършвайки на седмо място, но блести на маждународната сцена играе полуфинал за КЕШ. В първия кръг е отстранен [[Железничар (Сараево)]] с общ резултат 4:1 (2:0 и 2:1), във втория пада скалпът на гранда [[Бенфика Лисабон|Бенфика]] (3:0 и 0:0). Любопитна подробност от победата с 3:0 като домакин е, че теренът е подгизнал. [[Стенли Роуз]], президент на [[ФИФА]], не може да проумее и пита как това е възможно по средата на сушав период, но Брайън Клъф има готов отговор в Дарби често се случва времето да се различава драстично в различните части на града, така че Роуз вероятно е пропуснал пороя, докато е бил в хотела си. Истината обаче е друга – треньорът обича да полива сам терена, без да уведомява отговорника по поддръжката, а вечерта преди мача заспива, след като е пуснал водата и така вместо предвидените 20 минути напояването продължава цяла нощ.<ref name="Клъф ругае Ювентус">
Брайън Клъф продължава с несъгласуваните си с Лонгсън прояви. На [[5 август]] [[1973]] г. той пише статия във вестник [[Съндей Експрес]], в която остро критикува отбора на Лийдс за грубата им игра и многото получени картони, заявявайки, че треньорът Дон Реви трябва да бъде наказан, а Лийдс изпратен във Втора дивизия. По отношение на това, че Футболната асоциация глобява Лийдс с 3000 паунда, а по-късно отменя глобата, Клъф пише: „Хората, които управляват футбола, проиграха най-хубавата възможност с един замах да прочистят спорта. Проблемът на дисциплинарната комисия е, че хората, които определят наказанията, са служебни лица на отборите и може да има конфликт на интереси.“<ref>[http://dspace.dial.pipex.com/bob.dunning/thirty38a.htm August 1973, As appeared in Rothman's Football Yearbook 1974 – 75 (5th year)]</ref> Няколко дни по-късно Клъф е обвинен в уронване на престижа на спорта, но след напускането му на отбора обвиненията са снети. През септември същата година Брайън Клъф отново без знанието на Лонгсън отива в [[ФК Уест Хям Юнайтед|Уест Хям]], за да преговаря за [[Боби Мур]] (офертата му е 400 000 паунда) и [[Тревър Брукинг]]. Треньорът на чуковете Рон Грийнуд съобщава на колегата си, че тези футболисти не се продават, но все пак ще предаде офертата на шефовете си. В крайна сметка до сделка не се стига, а Лонгсън разбира за своеволието на Клъф съвсем случайно в разговор със секретаря на Уест Хям четири месеца по-късно. На [[11 октомври]] на среща на борда на директорите Лонгсън предлага Клъф и Тейлър да бъдат уволнени, но не събира достатъчно подкрепа. Два дни по-късно той обвинява Клъф, че е показал неприличен жест на Мат Бъзби и настоява той да му се извини, но треньорът отказва, отричайки да е правил такова нещо. Малко преди това Лонгсън настоява Клъф на преустанови телевизионните си изяви и писането на статии.
На [[15 октомври]] Клъф и Тейлър подават оставка, като това е реакцията на Клъф по отношение на забраната за изяви в медиите.<ref name="October 1973">
=== Брайтън & Хоув Албиън ===
Ред 100:
{{цитат|Господа, първото нещо, което можете да направите за мен е да изхвърлите на боклука всичките си медали и купи, защото никога не сте печелили по честен начин. Печелили сте чрез измами.<ref name="Brian Clough"/> |}}
Докато под ръководството на Реви играчите се чувстват като едно голямо семейство, при Клъф тази атмосфера липсва. В допълнение те не одобряват методите му на работа, сравнявайки ги с тези на Реви.<ref name="Doomed Utd">
Лийдс е настоящият шампион, но стартът на шампионата е най-слабият от 15 години насам – една победа и две равенства в първите шест мача.<ref name="Doomed Utd">
{{цитат|Това е ужасен ден... За Лийдс Юнайтед.|Клъф по повод уволнението си<ref name="Магията на Клъф"/>}}
Ред 109:
[[Файл:Nottingham MMB 15 City Ground.jpg|мини|300px|[[Сити Граунд]], стадионът на Нотингам. По средата в дъното се вижда малка част от най-голямата трибуна, която от [[1999]] г. носи името ''Брайън Клъф''.]]
На [[6 януари]] [[1975]] г. Клъф започва работа в Нотингам Форест, който по това време се намира на тринадесето място във Втора английска дивизия. Дебютът му е при победата с 1:0 над Тотнъм в третия кръг на ФА Къп. Клъф започва да дава по-малко интервюта по телевизията, а коментарите му стават по-малко хапливи. Нотингам финишира на осмо място и в началото на следващия сезон Брайън кани в отбора Питър Тейлър, който начело на Брайтън & Хоув Албиън за малко се разминава с промоция във Втора дивизия. Още през сезон 1976/1977 - първия от подновеното им сътрудничество двамата извеждат отбора до третото място и печелят промоция в Първа английска дивизия. Успехите продължават и през следващия сезон Нотингам става шампион със седем точки преднина пред Ливърпул и печели Купата на лигата след 1:0 при преиграването отново срещу Ливърпул, а Клъф получава наградата за Треньор на годината.<ref name="A tribute to Brian Clough">
{{цитат|Ако Господ смяташе да ни кара да играем футбол в небесата, нямаше да слага трева на терена, а на небето.<ref name="Магията на Клъф"/>|}}
Сезон 1978/1979 отново е успешен за Нотингам Форест. Отборът остава на второ място в класирането след Ливърпул, но печели купата на Лигата (3:2 срещу Саутхемптън) и най-ценното отличие в европейския футбол – Купата на европейските шампиони след 1:0 срещу шведския [[Малмьо ФФ|Малмьо]]. По пътя до финала са отстранени Ливърпул (2:0 и 0:0), [[АЕК (Атина)]] (2:1 и 5:1), [[Грасхопер]] (4:1 и 1:1) и [[1. ФК Кьолн|Кьолн]] (3:3 и 1:0). „Спринтът“ класиране в първа лига – шампион – еврошампион е безпрецедентен и след Нотнигам не е повторен от друг европейски отбор.<ref name="Падналите великани">
{{цитат|Мачът не беше кой знае какво, но те си бяха скучен отбор, ония от Малмьо. Всъщност шведите са доста скучна нация. Ние обаче бихме, така че на кого му пука!<ref name="Форест: незабравимата приказка">
<!-- [[Файл:N FOREST 1980.jpg|thumb|300px|Нотингам Форест след спечелването на КЕШ през 1980 г.]] -->
Следващият сезон е по-малко успешен на домашната сцена – пето място в шампионата и трети пореден, този път загубен финал за Купата на лигата (0:1 срещу Уулвърхямптън), но отборът отново доминира в Европа. За втора поредна година е спечелена КЕШ, постижението е един в днешни дни практически неподобряем рекорд – Нотингам Форест е единственият клуб, който е бил шампион на Европа повече пъти, отколкото на собствената си страна.<ref name="Падналите великани">
Златните години на Нотингам Форест обаче отминават и идват девет години без спечелен трофей. Опитът за спечелване на трета поредна КЕШ е спрян още в зародиш – в първия кръг отборът на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА (София)]] печели две победи с по 1:0 с голове на [[Цветан Йончев]] и [[Ружин Керимов]].<ref>[http://cska.sportal.bg/bg/article:240?cid=51 1980 – 81 КЕШ]</ref> В първенството отборът завършва предимно в средата на класирането, като само два пъти стига до третото място. През месец май [[1982]] г. Питър Тейлър се пенсионира, но шест месеца по-късно застава начело на Дарби Каунти. За известно време през сезон 1988/1989 Нотингам Форест се бори за постигане на [[требъл]], но успява да спечели само Купата на лигата (3:1 срещу [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]]), докато завършва на трето място в шампионата и отпада на полуфиналите за ФА Къп. След четвъртфиналния двубой с [[ФК Куинс Парк Рейнджърс|Куинс Парк Рейнджърс]] за Купата на лигата, спечелен с 5:2, в радостта си фенове на отбора нахлуват на терена. Клъф удря трима от тях, но той се радва на такава почит сред запалянковците, че двама от ударените по-късно публично му се извиняват за постъпката си и го целуват.<ref>[http://www.bbc.co.uk/nottingham/content/articles/2008/06/13/clough_apology_1989_video_feature.shtml Clough's moment of madness]</ref> За деянието си Клъф е наказан да не води отбора си от тъчлинията до края на сезона.
Между [[1990]] и [[1992]] г. Нотингам Форест постига последните си големи успехи до момента – това са и последните успехи в кариерата на Брайън Клъф. Първо е спечелена Купата на лигата след 1:0 срещу [[ФК Олдъм Атлетик|Олдъм Атлетик]] (което го прави най-успешния треньор в този турнир), а през следващите две години отборът губи на финала за ФА Къп (1:2 срещу Тотнъм) и Купата на лигата (0:1 срещу [[Манчестър Юнайтед]]). Сезон 1992/1993 е осемнадесетият, последен сезон на Клъф в Нотингам Форест. Напускането на основни играчи като [[Теди Шерингам]] и [[Дез Уокър]], тежките контузии на капитана [[Стюарт Пиърс]] и [[Нийл Уеб]], както и слуховете за засилващ се алкохолизъм на треньора допринасят за слабото представяне на отбора в новосформираната [[Английска висша лига|Висша лига]] и почти цял сезон той прекарва в дъното на таблицата. На [[26 април]] 1993 г., дни преди загубата от [[ФК Шефилд Юнайтед|Шефилд Юнайтед]], която праща Нотингам в по-долна дивизия, Брайън Клъф обявава, че след края на сезона ще се пенсионира.<ref name="Clough to make exit">
През октомври [[1995]] г. Клъф обмисля възможността да стане треньор на Уулвърхямптън след оставката на [[Греъм Тейлър]], но до подновяване на кариерата му като треньор не се стига.
Ред 130:
== Отношенията с Питър Тейлър ==
{{цитат|Тейлър е мозъкът, който подкрепя мускулите на Клъф.<ref name="Форест: незабравимата приказка">
{{цитат|Не мога да постигам успехи като треньор без Питър Тейлър. Аз съм витрината, а той е стоката зад нея.<ref name="Brian Clough"/>|Клъф за ролята на Тейлър в треньорския екип на Дарби Каунти}}
{{цитат|Ние залепнахме един за друг, допълвахме се отлично. Моята сила бе да открия и купя правилния играч, а умението на Клъф да работи с хората изграждаше играчите до съвършенство.<ref>[http://www.gopetition.com/petitions/brian-clough-statue-pride-park-stadium-derby.html Brian Clough & Peter Taylor Statue Outside Pride Park Stadium, Derby]</ref>|Тейлър за работата си с Клъф}}
{{цитат|Те бяха перфектните братя. Когато Питър видя Брайън на тренировъчното игрище и започна да го словослови, на Брайън стана пределно ясно, че това е човек, с когото ще може да работи.<ref name="Life with Brian">
Клъф и Тейлър са приятели още от времето, когато двамата играят в отбора на Мидълзбро. Партньорството им се пренася и на треньорската скамейка, като противоположните характери на двамата се допълват прекрасно и тази спойка допринася за незабравимите успехи на Дарби Каунти и Нотингам Форест. Докато Клъф е сприхав и безпощаден към играчите, Тейлър ги глези, опознава ги, намира начин да ги накара да разкрият пълния си потенциал; способността му да открива нови таланти и тактическата му проницателност изграждат основите, които позволяват на Клъф да прави онова, което умее най-добре – да вдъхновява футболистите си да играят на ръба на възможностите си чрез коктейл от страх и преданост.<ref name="Форест: незабравимата приказка">
{{цитат|Почти всеки ден се разминаваме на А52 на път за работа. Ако колата му се развали и го видя да ми маха, за да го взема на стоп, аз няма да спра, а ще го прегазя.<ref>[http://www.4thegame.com/features/feature/159156/.html Wacky world: Cloughie remembered]</ref>}}
Двамата не си проговарят до смъртта на Тейлър през 1990 г.,<ref>[http://news.bbc.co.uk/sport2/hi/football/3758495.stm Forest's unforgettable fairytale]</ref> но според журналиста Дънкан Хамилтън е имало шанс отношенията да бъдат изгладени след мач между Дарби и Нотингам Клъф отива в офиса на Тейлър, но него го няма.<ref name="Life with Brian">
== В знак на почит ==
[[Файл:Brian Clough Way.jpg|мини|250px|Брайън Клъф Уей]]
{{цитат|Хората използват думата „легенда“ за щяло и нещяло, но Брайън Клъф е истинска легенда на английския футбол и ще бъде запомнен завинаги заради успехите си.<ref name="Stars pay tribute to Clough">
През 1990 г. Брайън Клъф получава [[Доктор хонорис кауза|почетна докторска степен]] в специалността ''Master of Arts'' от [[Нотингамски университет|Нотингамския университет]].<ref>[http://www.u-reds.com/NFFC/TheCityGround/brian_clough_stand.asp Honorary Graduates of the University of Nottingham]</ref> Година по-късно става Офицер на Ордена на Британската империя,<ref>[http://www.guardian.co.uk/football/2004/sep/20/newsstory.sport7 „Brian Clough factfile“, в-к Гардиън, 20 септември 2004]</ref> с което получава правото да носи инициалите ''ОВЕ'' след името си, които в типичен свой стил той тълкува като ''Old Big 'Ead (Стара Голяма Глава)''. През 1993 г. получава титлата ''Freedom of Nottingham'', а десет години по-късно и ''Freedom of Darby'' (титла, връчвана на уважавани членове на англоезични градове, допринесли по някакъв начин за доброто име на града).<ref>[http://news.bbc.co.uk/2/hi/uk_news/england/derbyshire/2999763.stm „Clough given freedom of city“, ВВС, 4 май 2003]</ref> Още приживе, през [[1999]] г., Нотингам Форест почита успехите на Клъф начело на отбора като преименува най-голямата трибуна на стадион [[Сити Граунд]] на ''Трибуна Брайън Клъф''.<ref name="The Brian Clough Stand">
== „Проклетият Лийдс Юнайтед“ ==
През [[2006]] г. е публикувана книгата „[[Проклетият Лийдс Юнайтед (книга)|Проклетият Лийдс Юнайтед]]“ на [[Дейвид Пийс]]. В нея от гледната точка на треньора се разказва за неуспешните 44 дни начело на Лийдс, като този разказ се прекъсва от моменти от успешния период начело на Дарби Каунти. Авторът определя книгата като „[[Фикция (литература)|фикция]] базирана на факти“,<ref>[http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/books/reviews/the-damned-utd-by-david-peace-413203.html Waiting for Cloughie]</ref> в която са примесени художествена измислица, слухове и факти. Романът е приет добре от критиката, но семейството на Клъф не е доволно, защото треньорът е представен в отрицателна светлина.<ref>[http://www.independent.co.uk/arts-entertainment/books/news/brian-cloughs-widow-angered-by-book-397273.html „Brian Clough's widow angered by book“, в-к Индипендънт, 19 октомври 2007]</ref> [[Джони Джайлс]], играч на Лийдс, успява да осъди издателите, защото „много от споменатите неща никога не са се случвали“.<ref>[http://www.herald.ie/opinion/columnists/john-giles/enjoy-damned-fiction--but-remember-facts-1672328.html „Enjoy Damned fiction – but remember facts“, в-к Ивнинг Херълд, 13 март 2009]</ref> Голяма част от останалите протагонисти вече не са между живите и не могат да изкажат своята гледна точка – самият Клъф, Питър Тейлър, Дон Реви, Били Бремнър и др.
През март 2009 г. се състои премиерата на [[Проклетият Лийдс Юнайтед (филм)|едноименния филм]] с [[Майкъл Шийн]] в ролята на Клъф. Той също е приет добре от критика и публика, но и той като книгата съдържа фактически грешки, спортният журналист от [[BBC]] [[Пат Мърфи]] преброява 17 такива. Така например неприязънта на Клъф към Дон Реви е представена като резултат на презрително отношение на Реви, който не поздравява Клъф след мач за купата между Дарби Каунти и Лийдс. Това обаче най-вероятно не отговаря на истината, защото синът на Реви смята, че това не отговаря на характера на баща му, а самият Клъф не споменава тази случка в мемоарите си.<ref name="The Damned United">
== Успехи като треньор ==
| |||