История на будизма: Разлика между версии

Съвременните историци обаче оспорват това мнение в светлината на литературните и археологически доказателства. Те са на мнение, че след времето на спонсорство на будизма от цар Ашока е възможно будистките институции да са попаднали на по-тежки времена под управлението на Сунга и че не е отчетено никакво доказателство за активното преследване. Етиен Ламот отбелязва: ''„Ако се съди от документите Пушямитра трябва да бъде оправдан поради липса на доказателства.“<ref> [http://koenraadelst.bharatvani.org/books/acat/ch2.htm Elst, Koneraad. Ashoka and Pushyamitra, iconoclasts?:]</ref>'' Друг виден историк, Ромила Тапар посочва археологически доказателства „подсказващи обратното“ на твърдението, че „Пушамитра е бил фанатичен анти-будист“ и че той „никога не е унищожил 840000 ступи, както се твърди от будистките извори, ако има такива“. Тапар подчертава, че будистките сведения вероятно са хиперболични интерпретации на атаката на Пушямитра с маурите и че само отразяват отчаяната неудовлетвореност на будистки религиозни фигури в лицето на може би необратимия спад във важността на религията им под управлението на Сунга империята.<ref>Aśoka and the Decline of the Mauryas by Romila Thapar, Oxford University Press, 1960 P200</ref> По време на този период будистките монаси изоставят долината на [[Ганг]] следвайки северния път (утарапатха) или южния път (дакшинапатха).<ref>„Gandhara“, Francine Tissot, p128: „The monks, expelled from the Ganges valley, maybe by sectarian disputes, followed the northern road (Uttarapatha) or the northern road (Daksinapatha), which conducted them to the Northwest for some, and to the Occidental ocean for the others, with multiple artistic creations marking their respective roads“</ref> От друга страна, будисткото художественото творчество спира да се развива в старата зона Магадха и била преместила в северозападния район на Гандхара и Матхура или на югоизток около Амаравати. Такава творческа дейност е имало и в централна Индия, както и в Бархут, към която Сунга може, а може и да не е допринесла.

[[Сюен Дзан]] съобщава в своите пътувания в цяла Индия през 7 век, че будизма станал популярен в [[Андхра Прадеш|Андхра]], Дханякатака и [[Южна Индия|Дравида]], която област днес приблизително отговаря на съвременните индийски щати на Андра Прадеш и [[Тамил Наду]]<ref>[https://web.archive.org/web/20070324220145/http://www.upf.es/materials/huma/central/historia/xinamon/docums/budxidoc/miyaki.htm Personality of Xuanzang Sanzang]</ref>. Докато докладвал за много безлюдни ступи в района около съвременен [[Непал]] и преследването на будистите от Шашанка в кралство Гауда в днешна Западна Бенгалия Сюен Дзан похвалил защитата на император Харшавадхана от същия период. След царството Харшавадхана последвал възход на множество малки кралства, което довело до възхода на раджпутите из всички равнини на [[Ганг]] и бележи края на будистките управляващи кланове заедно с рязък спад на царското покровителство до възраждането на будизма под управлението на империята [[Пала]] в региона на [[Бенгалия]]. Тук Махаяна процъфтявала и се разпространила в [[Тибет]], [[Бутан]] и [[Сиким]] между 7 и 12 век преди империята Пала да се срине под нападението на индийската [[Династия Сена|династията Сена]]. Пала създала много храмове и отличителна школа на будисткото изкуство. Сюен Дзан отбелязва в пътуванията си, че в различните региони [[будизъм|будизма]] се дава път на [[джайнизъм|джайнизма]] и [[хиндуизъм|хиндуизма]]<ref>[http://www.indiaprofile.com/religion-culture/buddhisminandhra.htm Buddhism in Andhra Pradesh, story of Buddhism:]</ref>. През 10 век будизма преживял рязък спад надхвърлящ областите Пала в [[Бенгал]] под влиянието на възраждащия се индуизъм и обединен с [[Вайшнавизъм|вайшнавитски индуизъм]] на Буда като 9-тото въплъщение на бог [[Вишну]]<ref> [http://www.metta.lk/english/buddhism-ap.htm?bcsi_scan_40D940621B5BD15F=0&bcsi_scan_filename=buddhism-ap.htm Buddhism In Andhra Pradesh]</ref>.

[[калмики|Kалмикското ханство]] било основано през 17 век приемайки тибетския будизъм като основна религия след по-ранната миграция на [[Ойрати]] от Джунгария през [[Централна Азия]] чак до степта около устието на река [[Волга]]. През 18 век те били абсорбирани от Руската империя<ref> [https://web.archive.org/web/20060202154501/http://www.nupi.no/cgi-win/Russland/etnisk_b.exe?Kalmykian NUPI – Centre for Russian Studies]</ref>. В края на [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]] калмикските конни отряди на руска служба влезли в [[Париж]]<ref>[https://web.archive.org/web/20130613195921/http://www.kalm.ru/en/hist.html History of Kalmykia, Government of the Republic of Kalmykia]</ref>.