Уикипедия

Мотоциклет: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Според използваната трансмисия
м Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http); козметични промени
Ред 25:
Първият мотоциклет, построен с [[двигател с вътрешно горене]], е създаден в [[Германия]] от [[Готлиб Даймлер]] ({{lang|de|Gottlieb Wilhelm Daimler}}) и [[Вилхелм Майбах]] ({{lang|de|August Wilhelm Maybach}}) през 1885 г. На дървена рама, съоръжена с две дървени колела и малки помощни странични опорни колела, е поставен [[бензин]]ов [[карбуратор]]ен двигател с мощност 1,5 hp. На проведените изпитвания е достигната скорост 12 km/h, след което е патентован като „машина за езда с [[керосин]]ов двигател“. Понятието ''езда'' остава и до днес, като характерна за основната позиция на моториста при управлението на класическия мотоциклет. С този патент мотоциклетът изпреварва с една година патентоването на другото популярно превозно средство – бензиновият [[автомобил]].<ref>[http://moto.bg/history-of-motorcycle/ MOTO.BG История]</ref>
 
От 1894 г. започва серийното производство на мотоциклети от немската фирма ''Hildebrand & Wolfmüller'' (чете се „Хилдебранд унд Волфмюлер“).<ref> [https://cybermotorcycle.com/euro/brands/hildebrand-wolfmuller.htm Hildebrand & Wflfmüller Motorrad – Първо серийно производство на мотоциклети]</ref> Това производство е последвано и разширявано от фирми в Европа и САЩ, с много голям принос в развитието на конструкцията и двигателите на мотоциклетите. Основната причина за интереса към новото превозно средство е неговата проста конструкция, ниска цена и спортният дух с емоционалното усещане за движение и скорост. Пионери в мотоциклетното производство са: 1899 г. – Matchless (Англия); 1901 г. – Royal Enfield (Англия), FN (Белгия), Automoto (Франция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 16 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1902 г. – Norton <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 285 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Англия) и Indian (САЩ); 1903 г. – Triumph (Англия),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 365 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Harley-Davidson (САЩ),<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 134 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Husqvarna (Швеция);<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 с. 184 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> 1908 г. – NSU (Германия); 1909 г. Gilera <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 128 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия), 1910 г. – BSA (Англия); 1911 г. – Benelli <ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 32 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> (Италия). Съществен принос в развитието на мотоциклетите са конструирането и серийното производство само на мотоциклетни двигатели от фирмите JAP,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 204 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Blackburne,<ref>Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000, с. 40 ISBN 0-7858-1047-1 </ref> Fafnir, Sachs, които са заимствани и са вграждани в много различни модели мотоциклети от фирми производителки, особено в държавите от Европа.<ref name="autogenerated2000">Henshaw, Peter. The Encyclopedia of the motorcycle, Chartwell Books, Inc., RaritanCenter, NJ 08837 USA, 2000 ISBN 0-7858-1047-1</ref>
 
Типичният класически мотоциклет от края на 19 век до 20-те години на 20 век е построен на базата на велосипедна рама с ниско поставен бавнооборотен двигател в триъгълното пространство пред велосипедните педали. Задвижването на двигателното колело се осъществява с ремък, директно свързан с [[колянов вал|коляновия вал]] на двигателя и с голямо [[предавателно отношение]]. Общото техническо развитие, предизвикано от потребностите на войската от [[Първа световна война|Първата световна война]], както и успешните зрелищни спортни изяви след това, се дължат предимно на непрекъснатото усъвършенстване на двигателите с вътрешно горене. Особено активни към съществени нововъведения в двигателостроенето са немски, английски и италиански фирми, в т.ч. и към нова устойчива конструкция на рамата, нови решения за по-надеждна и по-ефективна трансмисия и ходова част, приспособявана за движение към разнообразни пътни условия и различни скорости. Конструктивните решения са насочени преди всичко към разширяване и разкриване на нови експлоатационни възможности за използване на мотоциклетите в различни области като транспортно средство.
Ред 52:
[[Файл:Vespa 125 Hoffmann, Deutsches Museum.JPG|мини|дясно|250px|Vespa 125 – типичен представител на класически моторолер, експонат в Deutsches Museum<ref name="MAIDS"/>]]
Условно по външни конструктивни особености и начин на езда мотоциклетите може да се разделят на три основни групи:
* '''класически мотоциклети''' ({{lang|en|Standart Motorcycle}})<ref name = "vid">[http://www.motorcyclegiftshop.com/motorcycle_types.html en Видове мотоциклети]</ref> – тези, които по конструкция и начин на езда са най-близо до първообраза на създадения мотоциклет с две или три колела. При езда тялото на мотоциклетиста е изправено (вертикално спрямо посоката на пътуване) и ръцете и кормилото не са натоварени с част от неговото тегло. Тези мотоциклети са с характерната триъгълна рама велосипеден тип, изградена от тръбна стоманена или алуминиева конструкция. От втората половина на 20 век се налагат и други носещи пространствени конструкции на рамата със нова схема на окачването на двигателя, трансмисията и двигателното колело, при използването на същите тези материали или от щампована ламарина. Независимо от предназначението, конструкцията на рамата и начина за окачването на двигателя, при мотоциклетите се запазва характерното разположение на двигателя и трансмисията, както и начина за задвижване на ходовата част – предимно чрез [[верига]] или с използването на [[кардан]];
* '''мотоциклети за спорт''' ({{lang|en|Sport Bikes}})<ref name = "vid"/> – това са мотоциклети с висока мощност, лека конструкция и при създаването им се акцентира върху ускоряването, управляемостта при завиване и спирателната сила. В конструкцията на мотоциклетите за спорт се внасят промени, с които съществено се изменя разположението на тялото и начина на езда. При скоростните състезания позицията на мотоциклетиста е агресивна и с тяло върху резервоара се създава добра аеродинамична форма от машината и мотоциклетиста за намаляване на въздушното съпротивление. Това реално се осъществява чрез изграждането на друга конструкция на рамата и опорните точки за краката на мотоциклетиста и чрез поставянето на аеродинамични обтекатели. Окомплектоването с мощни и пъргави двигатели, с подходящо окачване, ходова част и гуми, както и премахването на допълнителната седалка за пътник, също са част от конструктивните особености на тези мотоциклети.
 
Ред 133:
* '''Тежки мотоциклети'''. Към тази група се отнасят мотоциклетите с кош с голям работен обем на двигателя, използвани за туристически пътувания или пригодени за транспорт при изпълнение на специални задачи. Те са приспособени за транспорт на двама или трима човека, с възможности за транспорт на повече багаж.<ref name = "gov" /> Предимството на този подтип пътни мотоциклети не е високата скорост, а тяхната универсалност за експлоатация по всякакви пътища и теренни условия. Може да се ползват и за пътуване през пресечена местност с не много тежки условия на път без настилка. Мотоциклетите с кош, съоръжени със специално оборудване за монтиране на оръжие, превоз на допълнително количество гориво и муниции, имат приложение и като мотоциклети със специално предназначение за нуждите на армията, полицейски нужди или други специални дейности. Обикновено тези мотоциклети са комплектувани с гуми, осигуряващи повишена проходимост за движение по различни терени. Мотоциклетите от този вид са с обем на двигателя от 600 cm³, 750 cm³ и повече.
 
Като доказали се най-добри представители на този клас мотоциклети с двойно предназначение и повишена проходимост са мотоциклетите М-72 и BMW R-71.<ref> [https://www.zr.ru/content/articles/250118-ne_s_chistogo_lista_bmw_r71/ '''(ru)''' Не с чистого листа – BMW R71, За рулем 07/2010]</ref>
[[Файл:PeterFondaCaptainAmerica-side.jpg|мини|250px|Типичен представител на американски мотоциклет „чопър“<ref name="MAIDS" />]]
[[FileФайл:Chopper WI.jpg|мини|250px|Чопър с характерна предна вилка при екстремен ъгъл на предното колело и конзолно окачване на задното колело ]]
* '''Поръчковите мотоциклети''' са подтип, който може също да се отнесе към класическите пътни мотоциклети. Те се произвеждат по поръчка ({{lang|en|custom }}) и са характерни с това, че са премахнати излишни, според потребителите, елементи от рамата и обтекаеми и защитни покривни плоскости.<ref>{{cite book |title= Custom Motorcycles: Choppers, Bobbers, Baggers |first= Howard |last= Kelly |url= https://books.google.com/books?id=lk5FJlRFOA8C&pg=PA161 |page=161 }}</ref> Предназначени са да се експлоатират само по пътища с добра пътна настилка. Характерно за тези мотоциклети е например твърдото окачване на двигателното колело и ниско разположената седалка на мотоциклетиста. По-голяма част от тях се произвеждат с някаква внесена промяна чрез тунинговане на стандартни мотоциклети. Най-известен е поръчковият едноместен американски '''чопър''' ({{lang|en|Chopper}})<ref name = "vid" /> с характерната позиция на моториста при езда, наложена поради стила на конструкцията с удължена рама и удължена предна вилка. Това техническо решение увеличава сключваният ъгъл на предната вилка спрямо рамата на мотоциклета и намалява ъгъла, сключван между вилката с пътя. Това и ниския център на тежестта определен от геометрията на мотоциклета е причина тези машини да са стабилни при езда, но не са достатъчно пъргави и са неудобни за управление по тесните улици предлагани от градската среда. На този тип мотоциклети се монтира резервоар с малка вместимост, което го прави непригоден за продължително туристическо пътуване. Въпреки това необичайния начин на езда с изправено тяло и високо вдигнати ръце, създава общ атрактивен изглед на машината и ездача, което е предпочитано от някои мотоциклетисти. Специално изработената рама, предна вилка и калници, монтирането на поръчков или стандартен мощен двигател, боядисване и други екстри, определят значително по-високата цена на тези единично или серийно произвеждани уникални мотоциклети.
 
Ред 168:
[[Файл:Aprilia Pegaso Cube 2000.jpg|мини|250px| Aprilia Pegaso Cube 2000 типичен представител на мотоциклет за двойна употреба]]
[[Файл:CCM R45 side.jpg|мини|250px|Английски мотоциклет CCM R45 за дуал спорт предназначен за супермото състезания]]
Мотоциклетите за двойна употреба ({{lang|en|Dual purpose motorcycles}}) или популярни и с наименованието '''дуал-спорт''' ({{lang|en|Dual Sport}}), са едни от трите основни типа мотоциклети. Те са конструирани и произведени с качества за двойно приложение и са разпространени точно поради възможностите които предоставят както за движение по пътища с добро покритие, за туризъм, така и за управление по офроуд пътеки при лоши пътни условия и в пресечена местност. Въпреки тези разнообразни възможности за експлоатация, конструкцията им е по-близо до шосейните мотоциклети, отколкото до тези за офроуд. Мотоциклетите от тази група, за разлика от други със специално спортно предназначение (кросови, за спидуей), подлежат на държавна регистрация съгласно Закона за движение по пътищата. В съответствие на изискванията на закона мотоциклетите са оборудвани със светлини, мигачи, скоростомер, огледала, клаксон, регистрационни табели и заглушител. Според закона това е възможно точно поради тяхната техническа приспособеност със заложени изисквания за сигурност при експлоатация и за двата вида езда. Конструкцията е оразмерена и дава възможност на мотоциклетиста да преодолява не особено големи препятствия, спускане и катерене по склонове, скокове. Тяхната универсалност е причината за масовото им разпространение както за пътуване по пътната мрежа и в градски условия, така и за спорт.
 
* С мотоциклети за дуал-спорт се участва при провеждането на '''супермото''' („Supermoto“) състезания. Това е мотоциклетно състезание в състезателен затворен полигон, в който последователно се редуват три вида състезателни трасета: равен скоростен път с асфалтово покритие като за пистови състезания, твърд равен земен терен за офроуд езда (като за спидуей) и мотокросова писта с възможности за скокове и завои. Супермотото първоначално е замислено като състезание от Гавин Трипе през 1979 г.<ref> [http://motorcyclemuseum.org/halloffame/detail.aspx?RacerID=373 Gavin Trippe] – AMA Motorcycle Museum Hall of Fame</ref> като част от телевизионното шоу Wide World of Sports, където сили може да премерят пистови състезатели, кросови състезатели и такива с мотоциклети ендуро. Така от трите състезателни жанрове супермотото изгражда свой собствен облик на мотоциклетно състезание и това налага технически изисквания към мотоциклети с двойно предназначение.
 
:Повечето състезателни писти за супермото имат размер до 50 – 75% асфалтова или друга качествена пътна настилка, а останалата част от състезателната писта е земен терен без покритие. Този тип състезания се реализира сравнително лесно, защото такава писта може да бъде създадена навсякъде, където има по-голяма площ от отворен за ползване асфалт (например стари самолетни писти) и наличие на земен терен. Супермото състезания може успешно да се провеждат и при градски условия, като се използват затворени градски улици и свободни паркови площи, в които е възможно създаването на необходимата (сравнително лека) кросова писта и равна писта за лек офроуд.
Ред 263:
[[Файл:Moto Guzzi - CARC system.jpg|мини|250px|Карданно задвижване (Système CA.R.C. (cardan réactif compact)) на мотоциклет Moto Guzzi Breva 1100, музеен експонат]]
[[Файл:Komet-1902-6.jpg|мини|250px|Фрикционно задвижване на предно колело директно без предавателна кутия, 1902 г.]]
[[FileФайл:Velosolex 2200.jpg|мини|250px|Мотопед Велосолекс 2200 (Velosolex) с фрикционно задвижване на предното колело]]
Трансмисията на мотоциклета конструктивно се проектира и изработва в един общ блок с двигателя. Посредством здрави защитни капаци, като част от конструкцията, се създава един общ херметически затворен задвижващ блок.
 
Обикновено трансмисията включва първична верижна предавка или предавка от зъбни колела свързваща коляновия вал на двигателя с касетата на многодисков съединител в маслена баня, предавателна кутия с възможности за превключване от три до шест предавки, външно разположен механизъм за ръчно или крачно превключване на предавките и верижна предавка (пиньон) за задвижващата втулко-ролкова [[верига]] на двигателното колело. Многодисковият маслен съединител се използва предимно при двигателите с колянов вал напречно разположен на посоката на движение. <ref name = "kantcho">Кънчев, инж. Кънчо Ив., к.т.н. инж. Константин П. Косев, инж. Здравко П. Добрев. Мотопеди и мотоциклети „Балкан“, Библиотека „Авто-мото“, Държавно издателство „Техника“, София, 1975. с. 40 – 41</ref> В мотоциклетите се използва и сух еднодисков съединител при двигатели с колянов вал разположен надлъжно по посоката на движение (както например боксер двигателите или едноцилиндровите двигатели на BMW). Обикновено така построените съединител и предавателна кутия задвижват двигателното колело чрез [[кардан|карданен вал]].
 
В исторически план трансмисията се изгражда по различни начини:
Ред 300:
* '''Стойка''';
* '''Заден калник''';
* '''Окачване на задно колело''' – за някои пътни мотоциклети (например „чопър“) окачването е твърдо към рамата и не включва амортисьори, пружини или шарнирно свързана задна вилка. В масовото производство на мотоциклети за комфорт при пътуване се използват различни конструктивни схеми с шарнирна вилка при двустранно закрепване оста на колелото, с двойка пружини и амортисьори;<ref name="moto">[http://moto.bg/2011/09/15/motorcycle-suspention-details/ MOTO.BG Окачване на мотоциклета]</ref>. Използва се и схема за едностранно конзолно закрепване или закрепване чрез полувилка на двигателното колело. Пример за това са някои модели на мотоциклетите Ducati, където към полувилката за демпфане на неравностите по пътя при движение, се използва централно разположен под седалката на моториста моноамортизатор (амортисьор и мощна пружина).
* '''Предна вилка''' с предните телескопи и в зависимост от конструкцията и с вградени маслени амортисьори. Към предната вилка се монтира преден калник, изработен от щампована ламарина;<ref name="moto"/>
* '''Предно и задно колело'''. По принцип колелата трябва да са еднакви като диаметър, но има различия свързани с функциите им в мотоциклета. В съвременните мотоциклети правилото за еднаквост на важи и обикновено има различия както в диаметъра, така и в размера на балона на гумата. Размерът на колелата има основно стабилизиращо действие при ездата. Мотоциклетът остава прав или се поддържа стабилност при наклон в крива благодарение жироскопичния ефект от масата на колелата.
Ред 310:
:- През 1966 г. се внедряват дискови спирачки с механично задействане в серийно произвеждания мотоциклет MV Agusta 600.<ref>[http://2.bp.blogspot.com/-zmTCfHY-cMA/U5Z0ed3pW1I/AAAAAAAANIk/h3WIWQ__yb4/s1600/lyster-brake.JPG Colin Lyster Scheibenbremse (1966)]</ref> През 1968 г. Honda внедрява в сериен мотоциклет хидравлично задействане на дискова спирачка.
:- Понастоящем произвежданите мотоциклети се комплектоват с дискови спирачки – с единични дискове на задно колело и двойна дискова спирачка на предно колело. Само в някои мотопеди се поставят по-ниско ефективните барабанни спирачки и като задна спирачка при някои леки мотоциклети.
:- От 2016 г. с решение в Европейския съюз новите мотоциклети от 125 cm³ и с по-голям обем на двигателя, трябва задължително да се оборудват с мотоциклетен вариант на антиблокираща спирачна система ([[Антиблокираща система|ABS]])<ref>[http://www.spiegel.de/auto/aktuell/neue-motorraeder-muessen-ab-2016-mit-abs-ausgeruestet-sein-a-868313.html '''(de)''' ABS für Motorräder ist ab 2016 Pflicht] </ref> Системата за '''мотоциклетен контрол на стабилността''' (Motorcycle Stability Control - '''MSC''') е високочувствителна електронна система на базата на АВS срещу блокирането на колелата при спиране. Използват се жироскопични или други сензори, за да се оцени при езда или наклон на мотоциклета границата на сцеплението, но само при задействана спирачка. Влючването ѝ намалява плъзгането на гумата, чрез намаляване на спирачната сила. Системата за контролът не работи при други обстоятелства на управление. Разработена е от Robert Bosch GmbH. Мотоциклетът КТМ 1190 Adventure, произведен през 2014 г. е първият с вградена система MSC.
 
<gallery caption="" class="center">
Ред 350:
== Право за управление и безопасност ==
Правоспособността за управление на мотоциклети се придобива след обучение за управление на това моторно превозно средство и успешно положен изпит. Притежаването на свидетелство за управление е необходимо условие за правоспособност, но то е валидно само за категорията, защитена пред държавната администрация. Важен показател при определянето на категориите за правоуправление, залегнал в закона, е съотношението тегло на мотоциклета спрямо мощност на двигателя. Този показател пряко предопределя динамичните качества на мотоциклета и необходимата квалификация на мотоциклетиста за безопасното му управление. Категориите за правоуправление на мотоциклет съгласно Закона за движение по пътищата са следните:
* '''категория АМ''' – за управление на мотопеди (двуколесни и триколесни) с работен обем на двигателния цилиндър до 50 cm³ и със скорост на движение не по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 1)<ref name="zakon">[http://lex.bg/en/laws/ldoc/2134649345 Закон за движението по пътищата, обнародван в ДВ, бр. 20 от 5 март 1999 г. с последващи промени]</ref> Минимална възраст на водача за управление на МПС от категорията е 16 години (чл. 151, т.1) от закона.
* '''категория А1''' – право за управление на мотоциклети с обем на двигателя не повече от 125 cm³ и с максимална мощност не повече от 11 kW и триколесни мотоциклети с мощност не по-висока от 15 kW (чл. 150а, т. 2, ал. а, ал. б).<ref name="zakon"/> Минимална възраст на водача за управление на МПС от категорията е 16 години (чл. 151, т.2) от закона.
* '''категория А2''' – за управление на мотоциклети с мощност, която не превишава 35 kW и е с отношение мощност/тегло 0,2 kW/kg (чл. 150а т. 3).<ref name="zakon"/> Минимална възраст на водача за управление на МПС от категорията е 18 години (чл. 151, т.3) от закона.
* '''категория А''' – за управление на мотоциклети двуколесни без кош или с кош, задвижвани от двигател с вътрешно горене с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h. С тази категория може да се управляват триколесни мотоциклети с три симетрично разположени колела с двигател с работен обем по-голям от 50 cm³ и конструктивна максимална скорост по-висока от 45 km/h (чл. 150а, т. 4, ал. а, ал. б). <ref name="zakon"/> Минимална възраст на водача за управление на МПС от категорията е 24 години (чл. 151, т.4) от закона. Допуска се издаване на свидетелство за правоуправление при минимална възраст на водача 20 години, само ако притежава свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 не по-малко от две години (чл. 151, т.4, ал.а) от закона. Допуска се издаване на свидетелство за управление на водачи на възраст 21 години само за управление на триколесни МПС с мощност превишаващи 15 kW (чл. 151, т.4, ал. б) от закона.
 
За безопасно пътуване по републиканската пътна мрежа и по пътната мрежа в населените места, при управлението на мотопеди и мотоциклети, водачите и пътниците са длъжни да използват защитни каски (чл. 137е от ЗДП).<ref name="zakon"/>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мотоциклет“.