Рис: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking
м Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http)
Ред 78:
В миналото [[Странджа]] е била главно обиталище на риса в България. Рисът, макар и по-рядко, се среща и из Бургаско, Панагюрско, Твърдишкия балкан, [[Влахина|Влахина планина]] и на други места. В [[Стара планина]] последният известен рис е отстрелян през 1902 г. във Върбишкия Балкан, а за последно рис в Странджа е убиван през 1913 година. Последният известен индивид в страната е убит през 1941 г. в [[Парангалица]]<ref>{{ФБ|27|514}}</ref> от немски войници.
 
През [[1980-те]] години в България са правени опити за реинтродукция на екземпляри в находища в Стара планина, от които преди това е изчезнал. Поради потайния начин на живот, който дивата котка води, някои експерти смятат, че през втората половина на XX век в България са се запазили няколко типично български екземпляра в районите на река [[Ропотамо]], [[Странджа]]<ref name="dnevnik"> [http://www.dnevnik.bg/ekobiznes/ekosbor/2009/05/21/722301_goliamoto_zavushtane_na_risovete_v_bulgarskite_planini/ в. Дневник, ''Голямото завъщане на рисовете в българските планини''].</ref> и в [[Джендема (резерват)|Южен Джендем]] в Стара планина.<ref name="balkani">[http://balkani.org/activities/species-conservation/lynx/ Сдружение за дива природа „Балкани“]</ref>
 
През 1980-те години видът е реинтродуциран в сръбската част на Западна Стара планина, където има стабилна популация. В началото на 21 век в района на [[Берковица]] са се появили следи от рис, смятан за изчезнал от територията на България. Предполага се, че те са от екземпляри, преминали през границата със [[Сърбия]]. Съществува опасност повторното заселване на рисове да бъде застрашено от евентуалното изграждане на ски комплекс в подножието на връх [[Ком]].<ref>{{cite web | last = Енчев | first = Милен | year = 2006 | url = http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2492&sectionid=5&id=0001401 | title = ''Екодилемата – Формула 1 или „Натура 2000“'' | work = в. Сега | accessdate = 3 февруари | accessyear = 2007}}</ref>
Ред 126:
Днес във Финландия ловът на рисове е разрешен след издаването на специално разрешително. В Швеция обаче прекомерният лов в миналото и преминала [[епизоотия]] от панлевкопения сред рисовете се отразяват неблагоприятно и популацията в страната все още носи тези последици.<ref name=indiantiger/> През [[1950-те]] години състоянието на популацията на риса достига до критичен минимум. Оттогава благодарение на взети мерки в някои райони броят на рисовете остава непроменен, на други се увеличава и населва нови територии, а в страни като Австрия, Франция, Италия, Словения, Швейцария, Хърватия и Чехия успешно са реинтродуцирани рисове.
 
През втората половина на 20 век Словакия се оказва важен донор в реинтродукцията на рисове в съседните на нея страни. След като в периода 1830 – 1890 г. рисът напълно изчезва от територията на днешна Чехия през 1945 г. е регистрирана [[миграция]] на рисове на територията на [[Моравия]], които образуват нестабилна популация. В периода 1982 – 1989 г. в национален парк [[Шумава (национален парк)|Шумава]], намиращ се на границата с [[Австрия]] и Германия са реинтродуцирани 17 екземпляра (10 мъжки и 7 женски).<ref name="ckrumlov">{{икона|en}} [http://www.ckrumlov.cz/uk/region/soucas/t_napasu.htm Šumava National Park and Reserve](Посетен на 01.09.2010)</ref> Благодарение на тези процеси днес броят на рисовете в Чехия се движи в рамките на 65 до 105 индивида. В началото на XX век в [[Динарски планини|динарската част]] на бивша [[Югославия]] рисът е почти изчезнал. През 1973 г. в горски район до град [[Кочеве]] (днес в Словения) са пуснати на свобода три женски и един мъжки рис от Словакия. Благодарение на тази програма днес се наблюдава относителна стабилност на рисовете в Словения, Хърватия и Босна и Херцеговина.<ref name="wwf"> [http://www.wwf.de/fileadmin/fm-wwf/pdf-alt/arten/bedrohtearten2/artena-z/26.pdf WWF, Eurasian Lynx](Посетен на 23.07.2010)</ref> Днес те са разпространени в [[Юлийски Алпи|словенските Алпи]], в [[Горски котар]], [[Велебит]] и района на [[Плитвишки езера|Плитвишките езера]] в Хърватия, и в Динарските планини в западната част на Босна и Херцеговина.<ref name=lcie/><ref name="plitvice"/>
 
През 20 век във Франция са реинтродуцирани рисове в района на Пиренеите и [[Вогези]]те. В Швейцария рисове са реинтродуцирани през 1971 г. Възможно е потомци от тези екземпляри да са населили и алпийските райони на Австрия. Процесът на реинтродукция в Швейцария се сблъсква с проблеми в резултат на [[бракониерство]]то и заболяване на рисове от инфекциозни болести.<ref>{{cite web | publisher = Wildlife Disease Association | url = http://www.jwildlifedis.org/cgi/reprint/38/1/84.pdf | title = Journal of Wildlife Diseases 38 | date = 2002 | accessdate = 12 юни 2009}}</ref> През 1990-те рисове са реинтродуцирани в немската част на Шумава и национален парк [[Харц (национален парк)|Харц]], Германия. Малки нестабилни популации има и в планински райони в близост до Чехия и Франция. За последно рис в планината Харц е наблюдаван през 1818 г. След реинтродукция на екземпляри през 1999 г. първите малки от тях се раждат през 2002 г.<ref name="thisisharz">[http://www.thisisharz.com/national%20park.html The Harz National Park](Посетен на 02.09.2010)</ref> По-голямата част от реинтродуцираните рисове са от карпатския подвид. Единствено в националните паркове Харц и Кампиноски (Полша) са пуснати на свобода рисове от зоопаркове представители на различни подвидове, често и наследници на два и няколко подвида.<ref name="koraelois">[http://www.kora.ch/en/proj/elois/online/index.html Eurasian Lynx Online Information System for Europe, Phylogenetic history and subspecies](Посетен на 11.08.2010)</ref>