Рохинга: Разлика между версии

Преди кризата от 2016 – 2017 г. в Мианмар живеят приблизително 1 милион рохинджа<ref name="Mahmood, Wroe, Fuller, Leaning 2016">{{cite journal |author1=Mahmood |author2=Wroe |author3=Fuller |author4=Leaning|title=The Rohingya people of Myanmar: health, human rights, and identity |journal=Lancet |year=2016 |volume= |pages=1 – 10|url=http://www.thelancet.com/journals/lancet/article/PIIS0140-6736(16)00646-2/abstract |doi=10.1016/S0140-6736(16)00646-2 |pmid=27916235}}</ref><ref name="washingtonpost.com">{{cite news |url=https://www.washingtonpost.com/world/asia_pacific/18000-rohingya-flee-violence-in-myanmar-into-bangladesh/2017/08/30/11a1bea6-8d58-11e7-9c53-6a169beb0953_story.html |title=Myanmar Buddhists seek tougher action against Rohingya |newspaper=The Washington Post}}</ref> От август до декември 2017 г. около 625 000 бежанци от Ракхайн преминават границата с [[Бангладеш]].<ref>{{cite web |url=https://www.reuters.com/article/us-myanmar-rohingya-widows/rohingya-widows-find-safe-haven-in-bangladesh-camp-idUSKBN1E136I |title=Rohingya widows find safe haven in Bangladesh camp |date=7 декември 2017 |work=Reuters |accessdate=16 януари 2018}}</ref> Мнозинството са [[мюсюлмани]], докато малка част са [[индуисти]].<ref>{{cite web|url=https://www.bbc.com/news/world-asia-41260767|title=Rohingyas facing 'catastrophic' situation|date=14 септември 2017|publisher=|via=www.bbc.com}}</ref><ref>{{cite news |first=Jacob |last=Judah |date=2 септември 2017 |title=Thousands of Rohingya flee Myanmar amid tales of ethnic cleansing |newspaper=The Observer |url=https://www.theguardian.com/world/2017/sep/02/rohingya-fleeing-myanmar-tales-ethnic-cleansing}}</ref><ref>{{cite news |url=http://www.thedailystar.net/world/southeast-asia/rohingya-crisis-hindu-people-too-fleeing-persecution-myanmar-violence-1456756 |title=Hindus too fleeing persecution in Myanmar |date=31 август 2017 |newspaper=Daily Star}}</ref> Определяни от [[ООН]] през 2013 г. като едни от най-преследваните малцинства в света,<ref>{{cite news |url=https://www.independent.co.uk/news/world/asia/burma-rohingya-myanmar-muslims-united-nations-calls-on-suu-kyi-a7465036.html |title=Nobel Peace Prize winner accused of overlooking 'ethnic cleansing' in her own country |date=9 декември 2016 |newspaper=The Independent}}</ref><ref>{{cite news |url=https://thecorrespondent.com/4087/meet-the-most-persecuted-people-in-the-world/293299468-71e6cf33 |title=Meet the most persecuted people in the world |first=Lennart|last=Hofman|date=25 февруари 2016 |work=The Correspondent}}</ref> на рохинджа се отказва гражданство чрез Закона за гражданството на Мианмар от 1982 г.<ref>{{cite web |url=http://www.thestateless.com/2017/08/annan-report-calls-for-review-of-1982-citizenship-law.html |title=Annan report calls for review of 1982 Citizenship Law |date=24 август 2017|work=The Stateless}}</ref><ref name="HRW1">{{cite journal |url=https://www.hrw.org/reports/2000/burma/burm005-02.htm#P132_34464 |title=Discrimination in Arakan |publisher=[[Human Rights Watch]] |volume=12 |issue=3 |date=май 2000}}</ref> Според [[Human Rights Watch]], законите от 1982 г. на практика отменят възможността за рохинджа да придобиват гражданство. Въпреки че историята на народа може да се проследи до 8 век, законодателството на Мианмар не признава етническото малцинство като една от осемте „национални коренни раси“.<ref name="HRW1" /> Също така, на рохинджа са отменени [[Свобода на движение|свободата на движение]], държавното образование и работните места в сферата на услугите.<ref name="HRW1" /><ref>{{cite web |url=http://www.sbs.com.au/news/article/2017/08/24/kofi-annan-led-commission-calls-myanmar-end-rohingya-restrictions |title=Kofi Annan–led commission calls on Myanmar to end Rohingya restrictions |work=SBS}}</ref> Законовите условия, пред които са изправени рохинджа в Мианмар, широко се сравняват с [[Апартейд]]а<ref name="war_of_words_2016_06_16_yale_edu">Ibrahim, Azeem, [http://yaleglobal.yale.edu/content/war-words-whats-name-rohingya "War of Words: What's in the Name 'Rohingya'?"], 16 юни 2016 ''Yale Online'', Yale University</ref><ref name="ultimate_test_2017_01_19_harvard_edu">[http://hir.harvard.edu/article/?a=14495a "Aung San Suu Kyi’s Ultimate Test"], Sullivan, Dan, 19 януари 2017, ''Harvard International Review'', Harvard University</ref> от много международни учени, анализатори и политически фигури, включително нобеловия лауреат [[Дезмънд Туту]].<ref name="tutu_slow_genocide_2017_05_29_harvard_edu">Tutu, Desmond, former Archbishop of Cape Town, South Africa, Nobel Peace Prize, [http://www.newsweek.com/tutu-slow-genocide-against-rohingya-337104 "Tutu: The Slow=Genocide Against the Rohingya"], 19 януари 2017, ''Newsweek''</ref>