Разлика между версии на „Севда Костова“

м
Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http)
м (Bot: Automated text replacement (-\> \[http +>[http))
 
В началото на следващото десетилетие Севда Костова се ориентира към нов белетристичен жанр – [[роман]]а, черпейки сюжетите си главно от световната митология. Излиза романът ѝ „Без място в света“ (1972), а една година по-късно започва работа върху романа епопея „Пенелопеида“, чийто сюжет е основан върху Омировия епос.
 
През 1982 г. създава автобиографичния роман „Спомени от детството ми“, с вариант за заглавие „Земя и корени“, който е и роман за съдбата на [[Добруджа]] в годините на румънската власт, а през 1984 г. написва следващата си книга – романа за „великото преселение на народите“ – „Чеда на Вотан“, две години по-късно започва [[Епистоларен роман|епистоларния роман]] „Отронени листа, отбрулени листа“, който изоставя, за да започне друг, посветен на живота на Иисус – „Благовестие на Мариам“, завършен около 1994 г. През 1999 г. заради романа „Пенелопеида“ (1993) е предложена за [[Нобелова награда]]<ref> [https://www.goodreads.com/author/show/6994883._ Биография на Севда Костова в Goodreads]</ref>.
 
Севда Костова умира на 11 февруари 2002 г. във Варна.<ref>[https://liternet.bg/publish22/s_kostova/index.html Биография на Севда Костова в „Liternet“]</ref>