Мануел Мачадо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
DreamingBoy (беседа | приноси) Редакция без резюме |
DreamingBoy (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 8:
Испански поет и драматург, брат на [[Антонио Мачадо]]. Син на андалусийски фолклорист, той става широко известен благодарение на неговата популярна поезия, вдъхновена от традиционния фолклор, както е в “Дълбока песен” от 1912 (Cante hondo; “Singing from the Depths” /Пеене от дълбините/). Заедно с брат си обединяват усилия в написването на няколко пиеси в стихове, включително “Беди на съдбата или Хулиянийо Валкарсел” от 1926 (Desdichas de fortuna o Julianillo Valcárcel; “Miseries of Fortune or Julianillo Valcárcel” “Мъки на съдбата или Хулиянийо Валкарсел), както и “La Lola se va a los puertos” от 1930 (“La Lola Is Seen in Doorways”).
Като млад Мачадо води бохемско съществуване, живее в [[Париж]] и става водеща фигура в [[Испанското Модернистично движение]]. Поемите му от този период, “Душа” от 1902 (“Alma”; “Soul”) разкриват влиянието на символистите и парнасистите (Parnassians – посветен на музите), особено на [[Пол Верлен]] (Verlaine) и [[Рубен Дарио]]. “Злата поема” от 1909 (“El mal poema”; “The Evil Poem”) е един от първите опити в испанската поезия за внасянето на идеята за “подлостта на градския живот” чрез употребата на жаргона и сарказма.
След като сключва брак през 1909 Мануел Мачадо става библиотекар и постига успех като журналист. Поддържа националистите в [[Испанската гражданска война]] (1936-39), докато неговият брат Антонио поддържа републиканците. Директор е на общинския музей на [[Мадрид]] от средата на двадесетте до 1944.
| |||