Рувензори: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м overlinking |
м overlinking |
||
Ред 37:
Първият изследовател, достигнал планините Рувензори е [[Хенри Мортън Стенли]] през 1888 г. По време на пътешествието си край езерото [[Алберт (езеро)|Алберт]] той забелязва очертанията на планината на хоризонта. В своя дневник пише: „облак със странна форма и изключително красив сребърен цвят прие очертанията на огромна планина, покрита със сняг. Сетих се, че това трябва да е Рувензори“. Стенли бил чувал за Рувензори отпреди това, тъй като за тях легенди се носят още от около 160 г., когато гръцкият математик и географ [[Птолемей]] ги описва като '''„Лунните планини'''“, мястото, откъдето извира река [[Нил]]. Всъщност древните гърци никога не са виждали Рувензори. Информацията, която са имали най-вероятно е получена от етиопски пътешественици, които достигнали района и данните от техните описания достигнали до египтяните и оттам до гърците.
През 1906 г. планините на Рувензори за първи път са картографирани от експедицията на италианския дук [[Абруци Луиджи Савойски]]. Доказано е и, че твърдението на Птолемей, че
На езика на племето банту '''''Рувензори''''' означава ''дъждотворец'' и именно Стенли кръщава така блестящите от сняг планини, разположени на 48 км северно от екватора и на 96 км по границата на Уганда и Заир. В ценъра на скалистия масив се извисяват до небето половин дузина планини, а по тях са разпръснати ледници, които пълзят надолу към долините.
| |||